Отвори капака и се взря в тъмния екран:
— Куче!
— Слушай, админ, ако не създадеш криза, може да опиташ пак със слабостите.
— Няма да убивам никого, разбра ли?
— Тогава ето ти слабостта на противника, за която ти говорех, и която трябваше да търсиш. Разгада ли я?
Слав не можа да схване думите на Куче. Никаква слабост не бе разгадал.
— Каква слабост, Куче?
Дисплеят на лаптопа се запали и в малкия прозорец на програмата се изписа символа на две вертикални точки, последвани от тире и затваряща скоба. Приличаше на схематизирано човешко лице — две очи, нос и усмивка, само че лицето бе обърнато на една страна. Емотикон. Лудост — машината започна да му се подиграва!
— Казвай, ако има какво да казваш! — ядосано прошепна Слав. — Всеки момент ще се върне.
Дисплеят изгасна и Слав помисли, че Куче се изключи. Защо изобщо разговаряше с програмата като с човек? Като равен с равен. Че дори бе започнал да се вслушва в мнението му.
— Защо този страшен човек, от който толкова се боиш, ще се опитва да ти помогне? — заговори Куче. — На теб — безпомощния и дезориентиран младеж? Защо не вземе от теб това, което може, и после да те изхвърли? Или в по-лошия случай, те хвърли в изолатора, където да ти изгният кокалите. Знаеш колко е просто, нали? Още повече че си фосикър. В крайна сметка това се очаква от него. Това му е работата.
Космите на ръката му настръхнаха. Изолаторът, висока бодлива тел, наблюдателни кули, зорки пазачи и нервни кучета.
— Казвай, де! — доближи глава до машината.
— Защото този човек е преживял тежък и дълбок катарзис, затова. Нещо изключително травмиращо е преживял този мъж. Нещо, което го изпива отвътре. Носи в себе си чувство за вина, което го кара да търси изкупление. Сега, за тази си цел, използва теб. Затова го прави. Късметлия си, админ. Голям късметлия, че си попаднал на него.
Слав се заоглежда. Нямаше как да намери потвърждение на думите на Куче, но му се прииска да са верни. Така, съвсем безкористно, командер ще му помогне. Беше го скрил от заплахата на матрикантите.
— Използвай това, админ! — прекъсна мисълта му Куче. — Използвай слабостта му.
— Но как? — наведе още по-ниско глава Слав.
— Покажи му, че знаеш за слабостта му. Просто е.
— Ами ако се ядоса? Ако наистина се ядоса?
— Този човек е душевно наранен, админ. Сърцето му кърви. Как не виждаш това? Слаб е. Твърде слаб, за да те е страх от него. Въпреки грубото си отношение, той внимава да не те нарани. Не е ли така?
Така беше. Сега, като се замисли, наистина това бе вярно. Не беше го наранил, въпреки многократните закани за това.
— Забавлявам се, админ.
— С мен?
— С хората се забавлявам… Толкова са слаби. Толкова уязвими, нерационални.
— Ако той е добър, Куче, какво странно има в това? Той е човек, ти не разбираш.
На дисплея, в прозореца на програмата, се изписа цял ред удивителни знаци.
— Хората не са добри по рождение, админ. Когато се родят, в мозъка, формиращ съзнанието им, е чисто — табула раса. Добротата е вторичен продукт, така да се каже. Разбери това и ще прозреш. Най-често добротата у хората е продукт на гузна съвест. Някои от тях бъркат добротата с щедрост и се опитват да я заменят с това, но не е същото. Казвам ти, този човек е извършил нещо, което е преобърнало мислите му, поведението му, живота му. Използвай това, админ.
— Ако това е вярно, излиза, че аз съм в силна позиция, така ли?
— Така е. Смачкай го и след това го използвай за нашите нужди. Той има възможности. Направи го заради нас!
Слав прехапа устни. Нима Куче искаше от него да се превърне в използвач на слабостта на прихващача? Но по този начин той самият става гадняр. Ще се превърне в онова, което ненавиждаше. Ще се превърне в своя собствен антипод. Би ли го направил, дори само веднъж?
По глупава ирония, това би имало пречистващ характер и за самия Слав, ако теорията на Куче е вярна. Защо ли? Защото след този момент гузната му съвест би го направила по-добър. Но оттук следваше, че за да стане това, трябва да бъде изпълнено едно условие — човек да има съвест. Съвест, която да не му дава покой нито денем, нито нощем. Ставаше объркано. Излизаше, че за да си добър, първо трябва да си бил гадняр, да нараняваш, отнемаш и рушиш чуждите съдби. Как така съчувствието към ближния може да бъде вторичен продукт? Не, Куче се заблуждаваше в това, заблуждаваше и него. Слав категорично отхвърли тази теория, поднесена му наготово от програмата. Та това бе само един образец на Изкуствен интелект! Нямаше съмнение, че е такъв. Вярно, доста напреднал и самообучаващ се, но все пак… изкуствен, а не човешки. Наподобяващ, но не истински. Хладен и лишен от емоции. Безпристрастен и абсолютно безчувствен.