— Дори и за разпит ли?
— И аз мисля, че постъпихме не особено благоразумно. Само че, мила Фрайди, ти не можеш да си представиш настроението на нашите хора. Всички бяха чули изнасилването и поне третия разпит с изтезанията. Нямаше да оставят никого жив, дори да им бях заповядал. А аз не се и опитах. Искам да знаеш, че ти се издигна чак до небето в очите на всички. Това важи и за онези, които не те бяха срещали досега и едва ли ще те срещнат в бъдеще. — Шефът хвана патериците си и се изправи бавно. — Останах седем минути по-дълго, отколкото ми разреши твоят лекар. Утре пак ще си поговорим. Сега си почини. Ще дойде една сестра да ти даде нещо за сън. Спи и оздравявай.
Няколко минути останах сама и будна. Прекарах ги, обгърната от топло сияние. „Издигна се до небето в очите им.“ Когато не си част от цялото и не можеш дори да се надяваш на това, такива думи означават всичко за теб. Толкова ми сгряха душицата, за миг дори забравих, че не принадлежа към човешката раса.
IV
Все някой ден ще успея да надприказвам Шефа.
Само недейте да затаявате дъх в очакване на великия миг.
Дори сега се случва да не губя споровете с него — в дните, когато не се отбиваше при мен.
Започнахме с разпрата колко трябва да остана за лечение. След четири дни се почувствах готова или да се върна на работа, или да замина при семейството си. Вярно, още нямах никакво желание да се озова насред масов пиянски търкал, но можех да се заема с нещо по-леко. Предпочитах все пак да отпраша към Нова Зеландия. Всичките ми болежки оставаха в миналото.
А и не бяха кой знае какво — множество изгаряния, четири счупени ребра, счупване без усложнения на левия голям и малък пищял, надробени костици в дясното стъпало, три смазани пръста на лявото и (грозно, но не осакатяващо) някой ми бе отрязал зърното на дясната гърда.
Последното, изгарянията и пръстите на левия крак бяха всичко, което помнех. Останалото трябва да се е случило, когато са ме разсейвали още по-силни усещания.
Шефът възрази:
— Фрайди, знаеш много добре, че ще минат шест седмици, докато ти регенерират гърдата в предишния вид.
— Но прост заместител на зърното, поставен с пластична хирургия, ще се прихване за седмица. Доктор Красни ми каза.
— Млада госпожице, когато някоя в тази организация пострада, докато изпълнява служебните си задължения, ще й бъде осигурено толкова пълно възстановяване, колкото позволяват постиженията на медицината. Това е ненарушим принцип, а в твоя случай има и друг стимул — всички ние сме морално задължени да опазваме красотата в този свят, защото е оскъдна. Ти се отличаваш с необичайно привлекателно тяло и загрозяването му е отвратително деяние. Ще те възстановим.
— Готова съм да се задоволя и с пластика, нали ти казах! И без това не очаквам да цедя мляко от тези цици. На никого в леглото с мен няма да му пука дали едното зърно е изкуствено.
— Фрайди, явно си се поддала на самовнушението, че никога не би ти се наложило да кърмиш. Искам да те убедя, че и от естетична гледна точка напълно функционалната гърда се различава коренно от оформената с хирургия имитация. Твоите партньори може и да не забележат… но ти и аз ще знаем. Не, мила. Ще ти върнем предишното съвършенство.
— Хмм! Ти пък кога ще си възстановиш окото?
— Дете, не се дръж невъзпитано. В моя случай чувството за красота не ме задължава да се занимавам с окото си.
И тъй, цицата ми стана едва ли не по-хубава отпреди. Все едно. Следващият спор започна по повод желанието ми да мина през преориентиращо обучение заради навика ми да убивам прекалено припряно. Когато пак подхванах темата, Шефът се намръщи, все едно бе захапал вонясала мръвка.
— Фрайди, не си спомням някое от убийствата ти впоследствие да се е оказвало грешка. Да не би да има още инциденти, за които не си ми докладвала?
— О, не! — побързах да отрека. — Преди да започна работа при теб, не съм посягала никому, а оттогава нищо не съм пропускала в докладите си.
— Значи винаги си убивала при самозащита.
— Всички освен онзи Белзен. Не беше самозащита. С пръст не ме е докосвал.
— Нека го наричаме Бомон. Поне с това име се е представял почти винаги. А самозащитата понякога трябва да се основава на една цинична истина: „Най-добре им направи онова, което се канят да сторят на теб, но гледай да ги изпревариш.“ Май го е казал Дьо Камп. Или беше друг от по-песимистично настроените философи на двадесетия век? Ще ти дам досието на Бомон, за да се убедиш, че едва ли не всеки го беше включил в най-черния си списък.
— Не се хаби, моля те. Щом му надникнах в торбичката, вече знаех, че не ме е гонил, за да ме целуне свенливо. Все пак това стана след като го затрих.