Шефа поумува няколко секунди над отговора си и направо ме слиса.
— Фрайди, искаш ли да смениш занаята, да станеш ликвидатор?
Ченето ми увисна, ококорих се. По друг начин не можах да отговоря.
— Не исках да те подплаша, та чак да отпърхаш от гнездото — суховато ме успокои той. — Сама си се досетила отдавна, че в тази организация работят и ликвидатори. Нямам желание да те загубя като куриер, ти си най-добрата. Но в същото време винаги имаме нужда от умели ликвидатори, защото смъртността при тях е твърде висока. Нека първо ти изтъкна една от основните разлики — куриерът убива единствено при самозащита и често по интуиция. Признавам, така грешките стават по-вероятни, защото не всички куриери се отличават с твоята изключителна дарба мигновено да свързваш и обобщаваш множество фактори и да стигаш до най-практичното решение.
— Брей!
— Чу какво ти казах, стига си възклицавала. Фрайди, една от слабостите ти е липсата на подходящо лукавство. Достойният ликвидатор не убива по интуиция, а с умисъл. Ако изпълнението на плана му се обърка дотам, че има нужда от самозащита, най-вероятно е накрая да влезе в печалната статистика. Освен това при планираните убийства ликвидаторът винаги знае защо го върши и е съгласен с необходимостта ударът да бъде нанесен… иначе просто не го пускам да изпълнява задачата.
(Планирани убийства? Ставаш сутрин, закусваш с апетит, отиваш на срещичка с жертвата и я очистваш хладнокръвно. А после си изяждаш цялата вечеря и лягаш спокойно да си отдъхнеш.)
— Шефе, не мисля, че тази работа ще ми е по сърце.
— И аз не съм уверен, че имаш подходящия темперамент. Но засега се опитай да погледнеш без предубеждение на възможностите пред теб. Изобщо не съм съгласен обаче, че трябва да забавим защитните ти реакции. И те уверявам, че ако все пак се опитаме да те преориентираме, както ти желаеш, никога повече няма да те използвам като куриер. Дали ще рискуваш живота си е само твой проблем… в свободното ти време. Но задачите, които ти възлагам, винаги са извънредно важни. Няма да се доверя на куриер с нарочно притъпени способности.
Шефът не ме убеди, но поне ме накара да се замисля. Когато му повторих, че не се стремя да стана ликвидатор, той дори се престори, че не ме е чул, и обеща да ми подбере поучително четиво.
Очаквах да се появи на терминала в стаята. Вместо това след двайсетина минути влезе един младок — е, поне беше по-малък на години от мен, — понесъл подвързана книга с листове от хартия. На нея се набиваше в очи ярък пореден номер, имаше печати „Копирането забранено“, „Дава се само при специален режим на допуск“ и „Свръхсекретно“.
Вторачих се в книгата, сякаш беше ядосана гърмяща змия.
— Това за мен ли е? Май е станала грешка.
— При Стареца грешки няма. Просто се подпишете, че сте я получила.
Накарах го да почака, докато прочета всички изречения с дребен шрифт на разписката.
— Ами тук пише да не я изпускам от поглед. Нали спя от време на време?
— Обадете се в архива, потърсете регистратора на секретните документи — това съм аз — и ще долетя при вас на минутата. Но се опитайте да не заспите, докато дойда. Постарайте се!
— Добре де… — ударих един подпис, вдигнах поглед и го сварих да ме зяпа ококорен. — Сега пък какво има?
— Аз, ами… Много сте хубава, госпожице Фрайди.
Все не мога да измисля как да отвръщам на такива закачки, просто защото не съм хубава. Вярно, от шията надолу всичко си имам, и то където трябва, но в момента бях облечена.
— Ти откъде ми знаеш името?
— Всеки знае коя сте! Заради онова, преди две седмици… Във фермата, де… Нали знаете?
— А, ясно. Бях там, но нищо не знам.
— Аз пък всичко видях! — Очите му блеснаха. — Единственият път, когато ме допуснаха до бойна операция! Радвам се, че участвах!
(Е, какво да го правиш?)
Хванах го за ръката, придърпах го, притиснах длани към бузите му и го целунах много премерено — по средата между сестринска ласка и „хайде да започваме“. Може би добрите обноски изискваха нещо по-разгорещено, но той беше на работа, а аз — все още в списъка на негодните за служба. А и не е честно да обещаваш, каквото няма да изпълниш, особено спрямо хлапаци със звезди в очите.
— Благодаря ти, че ме спаси — рекох му сериозно, преди да го пусна.
Милото същество се изчерви. Изглеждаше много зарадван.
Останах будна толкова до късно, увлечена в книгата, че си изпросих конско от нощната сестра. Какво да се прави, медицинските сестри имат нужда понякога да гълчат за нещо. Няма да цитирам нищичко от невероятния документ… стига ви да се запознаете със заглавията: