Выбрать главу

— Не.

— Тогава ползвай брат ми на воля. Аз ще правя чай след малко. Джин ли ще пиеш или уиски?

— Каквото пиете двамата с капитана.

— Той е на сух режим, защото ще лети след по-малко от денонощие. Аз и ти обаче ще си сръбнем славно.

След това убедих Йън, че е по-практично аз да намеря някаква двуколка пред космодрума, където и без това се редят на опашка за клиенти, отколкото той да се разкарва.

Номер 17 на „Локсли Пърейд“ е нов блок от апартаменти с двойна защита — входът към бърлогата на Йън не се отличаваше много от въздушен шлюз на космически кораб. Бети ме посрещна с прегръдка и целувка, от които се убедих мигом, че наистина е пила. А от прегръдката и целувката на ласкавия вълк се убедих, че не е помирисвал алкохол, но се надява в най-близко бъдеще да ме повали на леглото. Този път изобщо не попита за съпрузите ми, аз пък не споделих нищичко за семейството. Двамата се разбирахме чудесно, защото знаехме безмълвните сигнали, подавахме ги правилно и навреме и никога не се опитвахме да забълбукаме човека насреща.

Докато с него си разменяхме послания без думи, Бети излезе замалко от стаята и се върна с червена лава-лава.

— В поканите за чая пише „строго облекло“ — изтърси тя с леко уригване. — Смъквай тия улични парцали, сладурано, и се опаковай в това.

Нейна идея ли беше? Или негова? Не умувах дълго, защото явно Бети бе измислила хитринката. Прямата, приятна похотливост на Йън напомняше за точен удар по брадичката, но иначе той беше простодушно човече. Бети пък беше истинска бандитка. Не ми пукаше за подробностите, защото всичко вървеше накъдето и аз се бях запътила. Жена само с голи гърди и ходила е не по-малко провокираща от виеща се под прожекторите стриптизьорка, макар повечето хора да не го проумяват. Особено ако се е увила в лава-лава. Купонът пасваше на вкусовете ми и разчитах на Йън да се отърве от надзора на сестра си по някое време. Ако се налагаше. Бети май беше готова и да продава билети за представлението. И това не ме притесняваше.

Накърках се.

Едва сутринта установих колко съм се престарала, защото се събудих в легло с мъж, който не беше Йън Торми.

Няколко минути не помръдвах и само го разглеждах, докато хъркаше. Ровичках в замъглените си от джина спомени, за да му намеря мястото в картинката. Струваше ми се, че не е зле една жена поне да се запознае с мъжа, с когото ще прекара нощта. Казахме ли си изобщо имената?

Полека сглобих откъслечните парчета. Човекът до мен беше професор Федерико Фарнезе, наричан още Фреди или Шишко. (Вторият прякор не беше особено справедлив — имаше само малко шкембенце заради заседяването зад бюрото.) Съпругът на Бети. Да, появи се по някое време снощи, но сутринта не се сещах точно кога е влязъл, нито защо го е нямало… ако някой ми е казал.

Щом го разпознах, не се учудих особено, че съм била с него през нощта. (Поне така изглеждаше.) Както се бях напушила предния ден, никой мъж не можеше да се чувства в безопасност около мен. Само едно ме тревожеше: дали не съм обърнала гръб на домакина си, за да налетя на друг мъж? Не е учтиво, Фрайди, не е и честно.

Заорах по-надолу в паметта си. Ясно… Поне веднъж не бях обърнала гръб на Йън. На което много се зарадвах. Е, после все пак се обърнах с гръб към него, но той поиска. Значи не съм се държала просташки с домакина, а и той беше много мил с мен. От това имах нужда, за да забравя как бях измамена, а после изритана от една банда самодоволни расисти начело с Анита.

След това Фреди се притече на помощ на Йън. Не би трябвало да е изненада за никого, ако една жена с наранени чувства има нужда от повече утеха, отколкото е по силите само на един мъж.

Фреди престана да похърква и отвори очи. Прозя се, изтегна се, после ме видя и се озадачи, но изведнъж се ухили и протегна ръце към мен. Отвърнах охотно и на усмивката, и на прегръдката, щях да се включа с много хъс в утринната забава, но влезе Йън.

— Добро утро, Мардж. Фреди, неприятно ми е да ви прекъсвам, но долу вече чака един файтон. Мардж трябва да стане и да се облече. Тръгваме веднага.

Фреди не ме пусна, само цъкна с език и изрече:

— "Пиле кацна на перваза и с тез слова ме сряза: „Какво се излежаваш, щом вече закъсняваш?“ Капитане, твоята отдаденост на служебния дълг и грижите ти за нашата гостенка са много похвални. Кога трябва да си там? Два часа по-рано, нали? Излитате точно по пладне, щом пропее кукувичката.

полную версию книги