— „Законът е едно дърто магаре.“ Всички отнасящи се до теб записи са заличени в документацията на лабораторията. На тяхно място е въведен фалшив комплект за усъвършенстван ИЧ от мъжки пол.
— Това не си ми го казвал!
— Нямаше основателна причина, преди да проявиш тази невротична слабост. Подобни заблуди обаче трябва да бъдат изпипани безупречно, за да заместят изцяло истината. Направихме го. Ако утре решиш да обявиш действителния си произход, не би убедила никакви власти да се съгласят с теб. Вече е без значение дали ще признаеш пред някого. Но защо все изпитваш потребността да се защитаваш и оправдаваш? Ти не само си човек колкото и Прамайката Ева, а отгоре на това си усъвършенствана, в създаването ти бяха вложени неимоверни усилия. Иначе защо според теб упорито се мъчех да те привлека на работа при нас? Тогава ти липсваше всякакъв житейски опит, а и не проявяваше никаква склонност към нашата професия. Защо похарчих цяло състояние да те образовам и обуча? Защото знаех! Изчаках няколко години, за да проверя дали наистина ще се развиеш според замисъла на твоите създатели… и едва не те загубих, когато изведнъж се свря в миша дупка. — Гримасата му май трябваше да мине за усмивка. — Момиче, големи главоболия си имах заради теб тогава. Сега да поговорим за подготовката ти. В настроение ли си вече да ме изслушаш?
— Да, господине.
(Не помислих дори да му разкажа за яслата на лабораторията. Нормално родените хора си въобразяват, че всички ясли приличат на онези, които им позволяват да видят. Защо да плямпам за пластмасовата лъжица, с която се храних чак докато навърших десет години? Не исках да му обяснявам как още при първия опит да ям с вилица си убодох горната устна и всички ми се подиграваха. Никоя дреболия поотделно не е чак толкова важна. Само че събереш ли накуп хилядите, ето ти я разликата да те отгледат като дете или като животинче…)
— Ще минеш отново и през курс по ръкопашен бой, но ще се занимаваш само със своя инструктор, защото не искам да се появиш цялата насинена пред семейството си в Крайстчърч. Ще те обучат и да боравиш с ръчни оръжия, включително с такива, за които дори не си чувала. Ще ти бъде от полза, ако смениш занаята.
— Шефе, няма да стана ликвидатор!
— И без това имаш нужда от такива умения. Понякога куриерът може да носи оръжие и трябва да се възползва докрай от преимуществото си. Фрайди, недей да презираш всички убийци без изключение. Както е с всяко сечиво, добродетелта или порокът са скрити в начина, по който си служиш с тях. Упадъкът и рухването на бившите Съединени щати се е дължал отчасти и на поръчковите убийства. Но само донякъде, защото те не са имали ясна цел и най-често са се оказвали безсмислени. Какво можеш да ми кажеш за Руско-пруската война?
— Почти нищо. Ясно ми е поне, че когато големите паралии надушили близката победа на прусаците, веднага им разпънали кожите по стените.
— Ами ако те уверя, че дванадесет души осигуриха победата в тази война — седмина мъже и пет жени? А най-мощното им оръжие е бил шестмилиметровият пистолет!
— Май не си ме лъгал за нищо досега. Как са успели?
— Интелектуалните способности са най-оскъдната стока на пазара, и то единствената с действителна стойност. Всяка създадена от хора организация може да бъде съсипана, провалена или превърната в опасност за самата себе си, като избирателно премахнеш най-добрите й умове, но внимаваш да оставиш кретените на местата им. Няколко грижливо уредени „нещастни случая“ стигнаха, за да погубят великолепната военна машина на прусаците и да я сведат до безредна тълпа. Това обаче пролича едва в разгара на сраженията, защото преди войната и глупаците могат да се преструват на гениални стратези.
— Само една дузина хора… Шефе, ние ли свършихме работата?
— Не одобрявам такива въпроси. Не бяхме ние. Тази акция бе възложена на организация, която не се отличаваше много от нашата по размерите и специализацията си. Аз обаче не бих склонил лесно да ни въвлекат в националистически войни. В тях е трудно да се ориентираш кой е прав и кой — крив.
— Въпреки всичко не искам да стана убиец.
— Няма и да ти позволя. Да забравим тези спорове. Подготви се да тръгнеш утре в девет сутринта.
V
Девет седмици по-късно тръгнах към Нова Зеландия.
Макар че Шефът е високомерен и не чува възраженията, трябва да му се признае, че знае какво върши. Когато доктор Красни реши да ме изпише, не бях „най-добре“. Оставах си доскорошна пациентка, която просто престана да се нуждае от денонощните грижи на медицински сестри.