А след онези седмици бих могла да обера златните медали в някогашните Олимпиади, без дори да се препотя. Когато се качвах в ПБ-кораба „Абел Тасман“ в свободния космодрум Уинипег, командирът му ми хвърли око. Знаех, че изглеждам апетитно, и нарочно повъртях дупе на минаване по прохода между креслата. Никога не го правя, ако съм по задача — като куриерка обикновено се сливам с пейзажа. Сега обаче отивах да си отдъхна от работата, а е и много забавно да се пофръцкаш. Явно не бях забравила как се прави, защото командирът мина да ме нагледа, докато се настанявах в креслото. А може би гащеризонът „суперкожа“ открояваше приятно телесата ми. Бяха излезли на мода този сезон, купих си първия в магазинче на космодрума и се преоблякох още там. Сигурна съм, че не след дълго сектите, според които в секса има нещо нечисто, ще обявят носенето на „суперкожа“ за смъртен грях.
— Госпожица Болдуин, нали? — осведоми се той. — Ще ви посрещне ли някой в Оклънд? С тази война и другите щуротии не е много подходящо жена без придружител да се движи из свободен космодрум.
(Не му казах: „Виж какво, готин, предишния път очистих досадника.“)
На око премерих сто деветдесет и пет сантиметра в капитана, несъмнено тежеше над сто килограма, но без грам излишна тлъстина. Май наскоро беше прехвърлил трийсетте, а платиненоруси мъжаги като него човек очаква да види в корабите на скандинавските линии, а не на АНЗАК. Щом искаше да се държи покровителствено, аз пък щях да се правя на малка.
— Никой няма да ме посрещне, но веднага ще се кача в хвърчилото до Южния остров. А… как се закопчават тези предпазни колани? Лентичките на ръкавите ви да не означават, че сте капитанът на кораба?
— Сега ще ви покажа как да нагласите коланите. Капитанът съм, да. Казвам се Йън Торми.
Оставих се да ме върже неподвижна в креслото.
— Капитан, значи. Ау, никога досега не съм се запознавала с капитан!
Приказките ни дори не можеха да се нарекат надлъгване на дребно, защото всъщност си бяха част от древен ритуал. Той ми казваше: „Търся си маце, а ти ми оплакна окото. Навита ли си?“ А аз му отвърнах: „Доста поносимо изглеждаш, но за съжаление днес нямам време.“
В този миг можеше да се оттегли, без да се почувства засегнат, или да ми влезе под кожата за всеки случай — ами ако пак се срещнем? Избра втората възможност.
Затегна коланите без хлабавини, но не и прекалено, а дори не се възползва от повода да ме поопипа. Поведение на професионалист.
— Времето за прекачване този път е малко. Ако слезете последна, след като кацнем, с удоволствие ще ви отведа право в онова крилато киви. Така ще стане по-бързо, отколкото да се провирате в гъмжилото на терминала.
(Капитане, имам цели двадесет и седем минути от кацането на твоя полубалистичен кораб до редовния полет към Южния остров. Тоест печелиш двайсетина минути, през които да измъкнеш с памук моя код за връзка. Ако се държиш толкова мило, ще ти го кажа и сама, без да ме убеждаваш.)
— О, благодаря ви за любезността, капитане! Дано не ви затруднявам прекалено.
— Така АНЗАК се грижи за клиентите си, госпожице Болдуин. А за мен ще бъде истинско удоволствие.
Обичам да летя с ПБ — претоварването от ускорението в началото, когато ти се струва, че креслото аха да поддаде и да пръсне мазна течност из целия салон, после минутите в безтегловност, когато оставаш без дъх и вътрешностите ти сякаш ще изскочат, навлизането в атмосферата и дългото гладко спускане. Как да се накефиш повече за четирийсетина минути, без да си сваляш дрехите?
И винаги го има много любопитния въпрос: свободна ли е пистата? ПБ няма да направи втори опит за кацане. Просто не може.
В брошурките, които все пробутват на пътниците, се бият в гърдите, че ПБ не излита, ако не получи потвърждение от приемащия космодрум. Да, бе, и аз още вярвам в добрите феи като родителите на Шефа в детството си. Ами тъпчото в частното си РМВ, решил да спре точно където не бива? Да не споменавам и как седях веднъж в панорамен бар над Сингапур и видях, че за девет минути кацнаха три ПБ — не на една и съща писта, а на кръстосващи се! На това му казвам аз руска рулетка…
Въпреки всичко ще си летя с тези корабчета. Харесва ми, а и моят занаят често ми налага да се возя в тях. Но пак затаявам дъх от излитането до кацането.
Забавлявах се както винаги, а и пътуването е твърде кратко, за да се поддам на скуката. Поизостанах от другите пътници при слизането и ето го моя учтив хищник, тъкмо излизаше от пилотската кабина. Стюардът ми подаде сака, но капитан Торми го взе веднага въпреки неискрените ми възражения.
Отведе ме при изхода за полета до Южния остров, зае се да потвърди резервацията и да ми избере място, после пренебрегна надписа „Само за пътници“ и седна в чакалнята до мен.