— Капитане… Йън, не те разбирам.
— А би трябвало да е очевидно за всички. Териториалната държава, дори да е на астероид или в някоя от точките на Лагранж, е превъзходна, удобна мишена. Но да се бориш с мултинационалките е все едно да режеш мъгла с трион. Къде ти е мишената? Искаш да се биеш с Ай Би Ем? Къде по-точно? Има регистрирано седалище в Свободния щат Делауер, но то е само номер на пощенска кутия. Не става да го вземеш на прицел, нали? А офисите, служителите и заводите са пръснати по всичките четиристотин и не знам колко си териториални държавици, има още много и в Космоса. Не можеш да цапардосаш никоя част от Ай Би Ем, без да пострада още някой, при това зле. Но може ли някоя от мултинационалките да победи Велика Русия, да речем?
— Не знам — признах си. — Прусаците поне не успяха.
— Крайният изход зависи само от едно — дали корпоративната държава ще види изгода за себе си в такава победа. Доколкото знам, мултинационалките не поддържат постоянни ударни части, някои може би нямат дори щатни диверсанти. Вероятно би им се наложило тепърва да си купуват бомбите и ракетите. Защо да не отделят колкото време им е нужно за подготовката? Русия никъде няма да изчезне. И след седмица, и след година ще си е все там — грамадна тлъста мишена. „Интеруърлд Транспорт“ преди малко ни показа какво ще стане накрая. Войната свърши. Мексико заложи безразсъдно на предположението, че корпорацията не би рискувала всички да я оплюят за унищожаването на цял град. Онези старомодни политици все не успяват да схванат, че на корпоративната държава почти не й пука за общественото мнение, за разлика от териториалната. И войната приключи набързо.
— Дано! Акапулко е… да де, беше… толкова красив.
— Щеше да бъде красив и в момента, ако Революционният съвет на Монтесума не живееше със спомени от двадесетия век. Сега всички ще гледат да замажат поразиите. „Интеруърлд“ ще поднесе най-искрените си извинения, ще плати обезщетение, после без никакви тържествени фанфари типовете от Съвета на Монтесума ще дадат и земя, и екстериториалност за новия космодрум, обаче на наскоро пръкнала се корпорация със звучно мексиканско име. Няма да се разгласява фактът, че шестдесет процента в нея ще държи „Интеруърлд“, а останалите четиридесет — същите политикани, които се суетяха, докато Акапулко беше изтрит от лицето на земята.
Капитан Торми гледаше много ядосано и кисело. Изведнъж забелязах, че е малко по-възрастен, отколкото си мислех.
— Йън, АНЗАК не е ли дъщерна фирма на „Интеруърлд“?
— Може би затова съм се настроил толкова цинично. — Той се изправи. — Твоето киви вече се скачи с ръкава за пътници. Нека аз ти нося сака дотам.
VI
Крайстчърч е най-прелестният град на това кълбо.
Мога да добавя и „навсякъде“, защото извън Земята няма наистина хубав град. Луна Сити е под скалите. Ел Пет прилича на завод за преработка на отпадъци отвън, а вътре видях една-единствена арка, направена с вкус. Марсианските градове са кошери, заровени надълбоко, земните пък са жертви на злополучни опити да бъдат превърнати в лоши подобия на Лос Анджелис.
Крайстчърч все пак не се отличава нито с великолепието на Париж, нито с благоприятното разположение на Сан Франциско, нито с величественото пристанище на Рио. Има обаче неща, заради които можеш да се влюбиш в един град, вместо да го зяпаш стъписано. Меките извивки на река Ейвън през централните улици. Сдържаната красота на Катедралния площад. Фонтанът „Фериър“ пред градската управа. Пищната хубост на прочутата по цял свят ботаническа градина точно насред града.
Е, да, „гърците все хвалят Атина“. Но аз не съм местна шовинистка, защото не съм родена в Крайстчърч (ако думата „родена“ е подходяща за същество като мен). Дори не съм израснала в Нова Зеландия. Срещнах Дъглас в Еквадор (преди катастрофата с Небесната кука в Кито). Затънах в пламналото взаимно влечение, дните и нощите бяха бъркотия от коктейли и влажни чаршафи. После се уплаших от предложението му, но той ме успокои, че не ми пробутва идеята да се заклевам в нещо пред надути чиновници, а просто да се запозная с неговата С-група. Ей така — да видим ще ги харесам ли, а и те мен.
Това вече преглътнах по-лесно. Светкавично се понесох обратно към Империята, явих се пред Шефа, обясних му случката и настоях да ми даде част от натрупания отпуск… или иска да му тресна оставката си на бюрото? Той изсумтя, че наистина имам нужда от време да си поохладя възпалените жлези. Искал да се върна на работа, когато главата ми заработи отново. Втурнах се обратно към Кито и, така да се каже, Дъглас още беше в леглото.