Доказано е на практика, че съчетанието от тези и други усъвършенствани дарби помага и в секса. За късмет повечето мъже са склонни да приписват на себе си заслугата за всяко по-силно преживяване. (Мисля, че мъжката суетност е достойнство, а не порок. Ако бъде гъделичкана правилно, превръща мъжа в много по-приятен партньор за общуване. Затова у Шефа най-вбесяваща е пълната липса на суетност. Няма как да му се вмъкнеш под кожата!)
Не се боях, че ще ме разобличат. Всички обозначения на лабораторията отдавна са премахнати от тялото ми, дори татуировката на небцето ми. Няма начин случаен човек да познае, че съм проектирана, а не зачената чрез биологическата рулетка, в която милиони сперматозоиди се конкурират слепешката за една яйцеклетка.
Но съпругата в С-групата би трябвало да допринесе за увеличаването на купчината хлапета на пода.
А защо не?
Имаше твърде много причини това да не се случи никога.
Бях бойна куриерка в полувоенна организация. Я си представете как отбивам внезапно нападение с издут корем в осмия месец на бременността!
Изкуствените жени биват освобождавани или продавани от лабораториите в състояние на обратима стерилност. За нас копнежът да си раждаш бебета — да ги отглеждаш в собственото си тяло — не изглежда никак „естествен“, а по-скоро нелеп. „Ин витро“ според нас е много по-разумен, спретнат и удобен начин за размножаване в сравнение с „ин виво“. Вече се бях източила до сегашния си ръст, когато видях за пръв път жена в напреднала бременност и си помислих, че е смъртно болна. А щом научих какво я е обезобразило така, малко ми се догади. И от тази мисъл доста по-късно, когато вече бях на гости в Крайстчърч, пак ми ставаше зле. Да го правя като котките, с кръв и болка? Защо? И кому е нужно? Въпреки неистовия напън да заселим по-скоро Космоса, това шеметно въртящо се кълбо си остава пренаселено. И аз ли да помагам за вкисването на ситуацията?
С неутешима печал в душата реших да се измъкна от брака с уловката, че съм безплодна. Значи никакви деца. Пък и беше поне част от истината.
Не ме попитаха за това.
През следващите дни грабех с пълни шепи от щастието на семейния живот, докато го имах: сгряващото удоволствие на споделените женски сплетни, докато се миехме след чая, или грубоватите забавления с малчуганите и животинките, или пък разменените шегички, когато се грижехме за градината.
Всяка минута от престоя си с това семейство се чувствах част от него.
Една сутрин Анита ме покани в градината. Благодарих й, но се извиних, че вече съм се захванала да помагам на Вики. Въпреки това след минута-две се озовах седнала срещу Анита в далечния край на градината, от която децата бяха пропъдени меко, но непреклонно.
— Скъпа Марджъри… — (В Крайстчърч съм Марджъри Болдуин, защото под това име се запознах с Дъглас.) — И двете знаем защо Дъглас те покани да ни гостуваш. Добре ли ти е с нас?
— Ужасно съм щастлива тук!
— Смяташ ли, че би искала връзката ни да стане постоянна?
— Да, но…
Не успях да довърша с думите „не мога да раждам деца“. Анита ме прекъсна:
— Мила, може би е по-добре да ти кажа някои неща, преди да продължим разговора. Налага се да обсъдим финансите. Ако оставя всичко на мъжете, не биха и помислили да споменат за пари. Албърт и Брайън са се захласнали по теб също като Дъглас и аз ги разбирам напълно. Но тази група е не само брачна връзка, а и семейна корпорация. Все някой трябва да наглежда счетоводството… затова аз съм председател на управителния съвет и изпълнителен директор. Никога не си позволявам емоциите да надделеят дотолкова, че да пренебрегна деловите ни интереси. — Тя се усмихваше, иглите за плетене потракваха в ръцете й. — Ако попиташ Брайън, ще ти подшушне, че ме нарича „леля Скрудж“, но никога не е предлагал да ме отмени в тези грижи. Можеш да ни гостуваш, докогато пожелаеш. Толкова хора се храним на една маса, че дори няма да усетим още един. Но ако искаш да се присъединиш официално към нас — чрез договор, наистина трябва да се превърна в леля Скрудж и да установя точно какъв договор бихме могли да подпишем с теб. Не бих допуснала семейното състояние да се източва. Брайън има три акции с право на глас. Албърт и аз имаме по две гласуващи акции. Дъглас, Виктория и Лиспет — по една. Както виждаш, у мен са само два гласа от десет… но от години, щом заплаша да си подам оставката, изведнъж всички ме подкрепят. Е, все някой ден ще гласуват срещу мен и ще мога да си седя безгрижно край огнището. — (Вметнах безмълвно: „А погребението ти ще бъде по-късно същия ден!“) — Дотогава ще се справям според способностите си. Всяко от децата има по една акция… но никога не гласуват, защото при напускане на семейството получават дела си в пари — за встъпване в брак, за образование или за да го прахосат, макар че се надявам това да не се случи никога. А такива намаления на капитала трябва да се планират предварително. Случи ли се три от момичетата да се омъжат в една година, положението може да стане твърде притеснително, ако не сме се подготвили.