Казах й, че според мен са уредили всичко много разумно и грижовно, малко деца са толкова добре осигурени. (Всъщност нямах и представа как е в повечето семейства.)
— Опитваме се да полагаме достатъчно грижи за бъдещето им — съгласи се Анита. — В края на краищата децата са смисълът на едно семейство. Убедена съм, че вече разбираш защо всеки възрастен, влязъл в семейството, трябва да си купи дял. Иначе системата се проваля. Браковете може и да се уреждат на небесата, но на земята има и сметки за плащане.
— Амин.
(Разбирах, че всичките ми проблеми се решават отведнъж. Отрицателно. Не бих успяла да преценя дори приблизително състоянието на семейната група Дейвидсън. У мен обаче не бе останала дори капчица съмнение, че са богати, макар да живееха без слуги в старомодна къща, необзаведена с роботи. Все едно, не можех да си купя дял.)
— Дъглас ни каза, че нямал представа с какви пари разполагаш. Говоря за солидни суми, разбира се.
— С никакви.
Тя дори за миг не спря да плете.
— И аз ги нямах на твоите години. Работиш, нали? Няма ли да е най-добре, ако си намериш работа в Крайстчърч и погасяваш задълженията към семейството с вноски от заплатата си? Знам, знам, понякога е трудно да си намериш добра работа в нов град… но аз пък имам достатъчно връзки. С какво се занимаваш? Не си споменавала досега.
(Нямах и намерение!)
Опитах се да увъртам, накрая се наложи да изтърся направо, че професионалните ми занимания са поверителни и не бива да обсъждам дори дреболии от бизнеса на своя работодател. Не можех да напусна и да си потърся нещо друго в Крайстчърч. Значи нямаше как да стане, но всичко беше чудесно и се надявам…
Тя пак ме прекъсна.
— Мила, не ме упълномощиха да поговоря с теб, за да се провалим накрая. „Не може“ е неприемливо. Искам да открия кое и как е възможно. Брайън вече предложи да ти прехвърли една от своите три акции, а Дъглас и Албърт са готови да му изплатят постепенно съответните части от сумата. Аз наложих вето на измишльотините им. Лошо е да се създава такъв прецедент и им изказах мнението си с една груба селска поговорка за кочовете напролет. Вместо това реших да приема една от акциите на Брайън като залог срещу спазването на договора от твоя страна.
— Но аз още не съм подписала никакъв договор!
— Налага се да го сториш. Ако останеш на сегашната си работа, по колко ще бъдеш в състояние да внасяш всеки месец? Пресметни сумата така, че да не ти липсват пари, но изплати дела си възможно най-бързо, защото е същото както с недвижимата собственост — част от вноската обслужва лихвите по остатъка от главницата, а част намалява дълга ти. Колкото по-голяма е вноската, толкова по-добре за теб.
(Никога не съм купувала недвижима собственост.)
— Дали не може да сметнем всичко в злато? Нямам нищо против която и да е валута, но заплатата си получавам в злато.
— Злато ли? — Анита изведнъж наостри уши. Бръкна в торбата с кълбетата прежда и извади портативен терминал, свързан с домашния компютър. — Мога да ти го конвертирам с премиен курс. — Набра нещо, изчака и кимна. — Така ще е много по-добре, макар че в момента не съм подготвена да извършвам операции със злато. Но ще уредим нещо.
— Казах ти, че мога да плащам във всяка валута. Заплатата ми се депозира в грамове, проба три деветки, при „Акцептори Церес и Южна Африка“. Те ще ги превеждат на сметка в новозеландски долари тук всеки месец, дори аз да не съм на Земята в този момент. Къде обаче? В Новозеландската банка, клон Крайстчърч?
— А… не, предпочитам в Областната банка на Кентърбъри. Аз съм директор там.
— Ами да, всичко ще си остане в семейството.
На другия ден подписахме договора. По-късно същата седмица те се ожениха за мен по закон и обичай в един параклис на катедралата, а аз цялата в бяло, за Бога…
След още една седмица се върнах на работа — и натъжена, и щастлива. Предстоеше ми да изплащам по 858,13 новозеландски долара месечно в продължение на седемнадесет години, а щях да ускоря нещата, ако внасям повече. И за какво? Не можех да живея у дома, докато не погася дълга си, защото трябваше да имам работата си, от която пък получавах парите за вноските. Добре де, за какво все пак? Не за секс. Бях права, като изтърсих на капитан Торми, че секс можеш да си осигуриш къде ли не. Глупаво е да си плащаш. Ами май за привилегията да мия съдове, да се търкалям по пода и да ме опикават кутрета и бебета, които уж вече имат хигиенни навици.