И за сгряващата увереност, че където и да съм попаднала, има едно кътче на тази планета, в което мога да върша всичко това по право, защото съм от семейството.
Сделката ми се струваше много изгодна.
Издигнахме се над пистата, аз се обадих, попаднах на Вики и щом тя спря да пищи радостно, й казах кога би трябвало да пристигна. Исках да ги предупредя още от чакалнята на „Авиолинии Киви“, обаче ласкавият вълк Йън ми изяде времето. Не че имаше значение — това хвъркато бръмчило почти достига скоростта на звука, но с кацанията в Уелингтън и Нелсън се събираше достатъчно време, за да ме посрещне някой. Поне се надявах да успеят.
Всички ме посрещнаха. Е, не съвсем. Имаме лиценз за собствено РМВ, защото отглеждаме говеда и овце — често ги превозваме. Не бива обаче да го караме в града. Брайън го бе сторил въпреки всичко и повечето хора от семейството се изсипаха през двете широки врати.
Почти година мина от предишното ми отбиване, необичайно много време. Лошо. Децата се отчуждават, като не те виждат толкова дълго. Бях се постарала да не объркам ничие име. Всъщност липсваше само Елън, която вече не беше и дете. Когато влязох в семейството, навършваше единадесет, а сега учеше в университета. Анита и Лиспет бяха останали у дома, за да подготвят тържественото посрещане. Отново щяха да ме сгълчат мило, че не съм се обадила по-раничко. И аз пак щях да обяснявам, че каквато ми е работата, предпочитам да скоча в първия ПБ, вместо да се боря с глобалните комуникации. Пък и трябваше ли да си определям среща, за да се прибера?
Скоро вече бях на пода, накачулена от хлапета. А Пречко изчака реда си, за да ме поздрави с достойнство — вече беше старши котарак, бавен и дебел. Огледа ме изпитателно, отърка се в мен и замърка. Бях си вкъщи.
По едно време попитах:
— А къде е Елън? Още ли е в Оклънд? Защо съм се заблудила, че университетът трябва да е във ваканция?
Случайно зяпах право в Анита, но тя като че не ме чу. Нима имаше вече проблеми със слуха? Не е за вярване…
— Марджи… — уж небрежно промълви Брайън.
Озърнах се. Нито каза нещо повече, нито успях да разчета някакво изражение на лицето му. Само едва забележимо завъртя глава.
(Елън да се е превърнала в забранена тема?! Брайън, какво става? Преглътнах тревогата си и реших да почакам, докато успея да поговоря с него насаме. Анита винаги е заявявала, че обича еднакво всички наши деца, независимо дали са от нейната утроба или не. Приказки! Особеното й внимание към Елън беше ясно за всеки, който се заслушаше в гласа й.)
По-късно вечерта къщата притихна, двамата с Бърти се канехме да се пъхнем в леглото. (Нашите заядливи чаровници вечно се забавляваха с някакво тото и ме дразнеха, че губещият трябвало да си легне с мен.) Брайън почука на вратата и се вмъкна.
— Всичко е наред — увери го Бърти. — Провери и вече можеш да заспиш спокойно. Аз ще се помъча да преглътна мъжествено загубата.
— Бърт, зарежи майтапите. Обясни ли на Мардж за Елън?
— Още не.
— Гледай да не забравиш. Мила, Елън се омъжи без благословията на Анита, която пък побесня. Затова е най-добре да не споменаваш името на Елън пред нея. Да бъдем благоразумни. Сега да се изнизвам, преди да се е усетила.
— Не може ли поне да ме целунеш за лека нощ? Или дори да останеш с нас? Не си ли и мой съпруг впрочем?
— Разбира се, съкровище. Но Анита е много настръхнала напоследък, няма смисъл да я тормозим излишно.
Брайън все пак ме целуна за лека нощ и излезе припряно.
— Бърти, за какво е тази разпра? Защо Елън да не се омъжи за този, когото си е избрала? Достатъчно е пораснала, за да решава сама.
— Е, така е, но Елън не прояви особена разсъдливост. Омъжи се за тонганец и отиде да живее при него на Нуку’алофа.
— Анита е искала да живеят тук, в Крайстчърч, така ли?
— А? Не, не! Възразява срещу самия брак.
— И какви са нетърпимите недостатъци на онзи мъж?
— Марджъри, ти не ме ли чу? Той е тонганец.
— Чух те много добре. Какъв друг да е, щом живее на Нуку’алофа? Не знам как Елън ще понесе ужасната жега, след като е израснала в едно от малкото места със съвършен климат. Но това си е неин проблем. Все пак не мога да схвана защо Анита се е разстроила толкова. Явно има нещо, което още не съм научила.