— Ей сега ще го видиш. Ето, набирам го, а ти си го запиши някъде…
— Спри! — прекъснах я рязко. — Не пипай терминала! Нали не искаш Анита да научи?
— Ами да. Затова се обаждам оттук.
— И разговорът ще бъде включен в сметката ни от хотела, която пък ще платиш с кредитна карта от корпорация „Дейвидсън“. Анита още ли проверява всяка получена вкъщи сметка?
— Естествено. Ох, Мардж, къде ми е умът…
— Не опира до ума, а до излишната честност. Анита не би възразила срещу разхода, но непременно ще забележи кода за разговор с друга страна. Ще се завлечем в държавната поща и ще се обадим оттам. И ще платим кеш. Още по-лесно ще стане с моята кредитна карта, до която Анита няма никакъв достъп.
— Разбира се, така ще направим! Мардж, би могла да станеш много ловка шпионка.
— А, не, опасно е. Натрупах опит в надлъгване с моето майче. Сега да стъпваме тихичко и да се шмугнем в пощата. Вики, а какво му има на онова момче, за което Елън се омъжи? Да не е с две глави на раменете или що?
— Е… тонганец е. Не ти ли казаха вече?
— Първо това чух. Но „тонганец“ не е името на епидемична зараза. И неприятният за вас факт засяга само Елън. Ако е проблем, пак си е неин, макар да не ми се вярва.
— Виж… Анита не излезе с чест от положението. Щом вече се е случило, най-уместно е да загладиш някак нещата. Все пак в смесените бракове винаги се обърква нещо, особено ако момичето си избере мъж с по-ниско положение, както направи Елън.
— „С по-ниско положение!“ През цялото време само слушам, че бил тонганец. А хората на онези острови са високи и яки красавци, и то не по-мургави от мен. По външност изобщо не можеш да ги различиш от маорите. Ами ако младежът беше маор… от добро семейство, от някое от първите пристигнали канута… и с много, ама много земя?
— Мардж, ще бъда напълно откровена с теб — не вярвам, че Анита би одобрила и такъв избор. Само че щеше да отиде на сватбата и да даде прием. Браковете с маори полека се превръщат в нещо обичайно. Но човек не е длъжен да им се радва, нали? Смесването на раси не е идеята, която ми допада най-много.
(Ех, Вики, а знаеш ли друг начин да измъкнем света от кашата, която сами сме си забъркали?)
— Я виж ти… Известно ли ти е на какво дължа своя тен?
— Нали ти ни каза още в началото? Имаш кръв от американски индианци. Чакай да си спомня племето… Да, чероки! Мардж, да не съм те засегнала? Миличка, няма никакво място за сравнение! Всеизвестно е, че индианците са… Ами досущ като белите хора. По нищо не им отстъпват.
(Охо, каква стана тя! Няма ли да чуя и подобие на прословутата фраза: „Някои от най-добрите ми приятели са евреи“? И нямам кръв от чероки, доколкото ми е известно. Непораснала моя Вики, как ли ще се смръзнеш, ако ти кажа, че съм ИЧ? Изкушавам се… но не искам да те подлагам на такива сътресения.)
— Говориш така, защото на друго не са те научили. Никъде не си ходила, а расизма вероятно си го попила още с майчиното мляко.
Тя почервеня цялата.
— Не е справедливо! Мардж, когато обсъждахме дали да те приемем в семейството, аз веднага те подкрепих. И гласувах за теб.
— Защо ли бях останала с впечатлението, че всички сте гласували за мен? Иначе аз пък щях да ви откажа. Значи сте обсъждали примесите от чероки в кръвта ми?
— Е… някой спомена това.
— Кой и защо?
— Хайде сега… Мардж, знаеш, че такива сбирки са поверителни. Така е по правилата на корпорацията.
— Добре, в това си права. Имаше ли сбирка и заради Елън? Ако е имало, нищо не ти пречи да ми разкажеш, защото и аз щях да участвам и да гласувам, стига да се бях върнала по-рано.
— Нямаше. Анита ни натърти, че не било необходимо. Не била склонна да поощрява пресметливи бедняци в хитрините им. Освен това вече бе съобщила на Елън, че не може да доведе Том вкъщи, за да се запознаем с него. Не знаехме какво друго да направим.
— Никой от вас ли не я защити? Ами ти, Вики?
Тя пак се изчерви.
— Нищо нямаше да постигна, освен Анита да освирепее до пяна на устата.
— И аз започвам да освирепявам. Според кодекса на нашето семейство Елън е и твоя, и моя дъщеря. Анита е постъпила крайно зле, защото без да се посъветва с никого, от свое име не й е позволила да доведе съпруга си у дома.
— Мардж, не си представяш ясно положението. Елън искаше да доведе Том, за да го огледаме, така да се каже. Знаеш за какво говоря.
— О, да, защото и аз минах под микроскопа.
— Анита се опитваше да я предпази от несполучлив брак. И докато се усетим, Елън вече се бе омъжила за момчето. Очевидно са го направили веднага щом тя е получила писмото с отказа на Анита в компютъра си.
— Брей, проклета да съм! Вече ми просветва пред очите. Елън е надцакала Анита, като решила да се омъжи незабавно… а Анита значи е трябвало да изплати без предупреждение сумата, равна на стойността на една акция от корпорацията.