— Имаш ли нещо против да те попитам защо го направи?
— Вики ми надрънка какви ли не глупости за тонганците, а аз се помъчих да й отворя очите защо е и тъпо, и лошо да ги повтаря. Така всъщност очерня Елън. А аз много се тревожа за нея. Още когато пристигнах, ми внушихте да си мълча. Послушах ви. Но това не може да продължава безкрайно. Брайън, кажи ми какво ще правим с тази бъркотия около Елън? Тя е и твоя, и моя дъщеря. Не бива да се преструваме, че с нея не е постъпено несправедливо. Е, какво ще правим?
— Марджъри, не смятам, че е задължително да правим нещо. И те моля да не променяш темата на разговора. Вики е много потисната от случката. Аз само се опитвам да изясня това недоразумение.
— Изобщо не променям темата. През цялото време всъщност си приказваме за несправедливостта спрямо Елън и аз няма да се примиря. Какво прави съпруга й толкова неприемлив? Разбира се, ако оставим настрани глупавите предразсъдъци, че бил тонганец.
— Не се сещам за никакви особени причини да е неприемлив. Все пак си мисля, че Елън се отнесе с пренебрежение към семейството, като се омъжи за човек, когото дори не ни представи. Едва ли това е проява на уважение към хората, които я обичат и се грижат за нея, откакто тя се помни.
— Брайън, я поспри! Както чух от Вики, Елън е поискала да го доведе вкъщи, за да му вземете мярката — нали така стана и с мен? Анита обаче не й е разрешила. И Елън веднага се омъжила за него. Вярно ли е?
— Има нещо такова. Елън обаче показа само, че е вироглава и припряна. Според мен трябваше първо да обсъди неразбирателството с другите си родители. Аз поне се обидих и имаше от какво.
— Тя не се ли опита да поговори с теб? Някой от вас не й ли се обади?
— Марджъри, докато проумеем какво става, вече бяхме поставени пред свършен факт.
— Все това чувам. Брайън, откакто се прибрах вкъщи, напразно се надявам някой да ми обясни смислено бъркотията. Вики твърди, че не е имало нито семеен съвет, нито общо решение. Анита отказала да покани на гости Елън с любимия й. Другите родители или нищо не знаели, или не се намесили, за да спрат тази… жестокост. Да, жестокост! И детето постъпило както искало. А Анита решила да прибави към бездушието и явна несправедливост — отказала на Елън онова, което й се пада по право, тоест нейния дял от семейното богатство. И това ли е вярно?
— Марджъри, ти не беше тук. Другите се опитахме да проявим благоразумие в едно трудно за нас положение. Мисля, че не е редно да се появяваш, след като всичко е свършило, и да ни укоряваш за стореното.
— Скъпи, не исках и аз да те обидя. Нямаше как да не забележа обаче, че останалите не сте сторили нищо. Анита е решавала всичко на своя глава и според мен наистина е постъпила жестоко и несправедливо. Вие пък сте й го позволили. Нямало е решения на семейството, а своеволия на Анита. Може би съм разбрала накриво — поправи ме, ако греша, — но се чувствам задължена да поискам сбирка с участието на всички съпрузи и съпруги, за да поправим стореното. Искам да поканим Елън и мъжа й да ни гостуват, също да изплатим на момичето нейния дял или поне да признаем, че това е наше задължение, ако не можем да го направим веднага. Чакам да чуя твоето мнение.
Брайън потропваше с нокти по масата.
— Марджъри, опитваш се да опростиш много заплетено положение. Ще признаеш ли поне, че обичам Елън и й желая доброто не по-малко от теб?
— Разбира се, мили!
— Благодаря. Съгласен съм, че Анита не биваше да я отпъжда от дома й по този начин. Дори си мисля, че ако Елън се бе вгледала в избраника си сред познатата домашна обстановка, вероятно щеше да реши, че той не е подходящ за нея. Анита сама я подтикна към този прибързан брак. Казах й го. Но нищо няма да се оправи, ако още в този миг ги поканим на гости. И ти го разбираш, не се съмнявам. Анита би трябвало да ги посрещне мило и гостоприемно… но и Бог знае, че няма да бъде така, особено ако й ги натрапим насила.
Ухили ми се и аз му отвърнах със същото. Анита често е очарователна, друг път обаче става изумително бездушна и студена, ако така й отърва.
Брайън продължи:
— Намислил съм друго. След две седмици ще имам повод да се отбия до Тонга и ще се запозная с момчето, без Анита да ми диша във врата…
— Чудесно! Нека и аз дойда, моля те!
— Ще ядосаме Анита още повече.
— Слушай, тя вече не само ме ядоса… Нейното настроение не би ме възпряло да се срещна с Елън.
— Хм… А ще се въздържиш ли от постъпки, които биха навредили на общото ни благополучие?
— Ако ме убедиш — да.
— Надявам се да те убедя. Първо да те успокоя за втората причина да се гневиш толкова. Разбира се, Елън ще получи всичко, което й се полага, до последното пени. Но няма ли поне да се съгласиш, че не бива и ние да прибързваме? Подобни бракове често траят твърде кратко. Нямам доказателства, обаче не е изключено Елън да се е събрала с авантюрист, който ламти за парите й. Нека поизчакаме, за да проверим дали това е подбудата му. Не смяташ ли, че малко предпазливост няма да навреди? — Съгласих се неохотно и Брайън продължи: — Марджъри, любима, ти си особено скъпа и на мен, и на другите, защото те виждаме твърде рядко. Всяко твое завръщане у дома е нов меден месец. Но точно защото толкова малко се свърташ вкъщи, не разбираш причината да пазим спокойствието на Анита.