Прегърнах го за миг, а той ме изтърпя стоически. Чичо Джим Пруфит имаше много строги разбирания за приличието. Някои твърдят, че бил осъден за проповядване на паписткото учение. Намират се и хора, които се кълнат, че бил хванат на местопрестъплението, когато изнасял литургия. Други пък пръхтят, щом чуят това, и заявяват, че бил сгащен, когато се внедрил по задача от фирмата и поел удара, за да отърве останалите от екипа. За политиката не знам, но си мисля, че един свещеник би се държал точно толкова безупречно, независимо дали е в расо или е от нашия занаят. Може и да греша. Не съм виждала през живота си свещеник в расо.
Помогна ми да се кача в ландото, от което се почувствах „дама“. Попитах го:
— Как се появи толкова навреме?
— Нашият началник ме изпрати да ви взема, госпожице.
— Тъй ли? Но аз не съм му съобщавала, че пристигам! — Помъчих се да отгатна кой от свръзките ми по пътя захранва информационната мрежа на Шефа. — Понякога подозирам, че си служи с магическо кристално кълбо.
— Наистина създава такова впечатление.
Той цъкна с език на Гог и Магог и потеглихме към фермата. Настаних се удобно на меката седалка и се отпуснах, заслушана в познатото потропване на копитата по пръстта.
Сепнах се, когато Джим свърна към нашия портал, и вече се бях ококорила, докато спре под навеса пред входа. Скочих, без да се правя на дама, и се обърнах да му благодаря.
Връхлетяха ме от всички страни.
Милият чичо Джим изобщо не понечи да ме предупреди. Само стоеше и гледаше как ще ме спипат.
II
Сама се нахаках, и то глупашки! Още в основното обучение ми втълпяваха, че никое място не е напълно безопасно, а там, където често се връщаш, те дебне най-голямата заплаха — капан, засада или постоянно наблюдение.
Явно си бях научила урока като папагалче. Мислех се за много печена професионалистка и си го отнесох.
Правилото е много сходно с факта, че най-вероятният ти убиец е някой член на твоето семейство… И на тази мрачна статистика хората предпочитат да не обръщат внимание. Как иначе?! Да живееш в постоянен страх от близките си ли? По-добре да опразниш обувките сама!
Провалът ми обаче се дължеше на пренебрежението към ясен и конкретен тревожен сигнал, а не към общото правило. Как миличкият „чичко“ Джим посрещна толкова точно капсулата, с която пристигнах? Появи се едва ли не на минутата. Кристално кълбо, как пък не! Шефът е по-хитроумен от всички нас, но не прибягва до магии. И в това може би греша, но държа на мнението си — ако имаше свръхестествени способности, той просто нямаше да се нуждае от никакви помощници.
Не му бях съобщавала за криволиците на маршрута си, дори не пратих вест кога съм напуснала Ел Пет. Такава ни е системата. Не ни поощрява да влизаме начесто във връзка с него, защото и един пробив в комуникациите е достатъчен да се простим с живота.
И аз не знаех до последния момент, че ще се кача точно в тази капсула. Поръчах си закуска в кафенето на хотел „Сюърд“, станах внезапно, без да я докосна, пуснах няколко монети до чиниите и три минути по-късно бях херметично затворена в експресната капсула. Е, как са научили?
Очевидно саморазправата с моята „сянка“ не ме бе отървала окончателно от нежелана опашка. Или са имали резервни агенти на мястото, или мигновено са установили участта на господин Белзен (Бомон, Букмън, Бюкенън) и са го заменили бързо с друг. Вероятно не са се отделяли от мен през цялото време, само че са станали по-предпазливи и са решили да не ме настъпват повече по петите. Нищо чудно и часовете, които отделих за сън, да са им дали мечтаната възможност да ме настигнат.
Нямаше никакво значение коя от версиите е най-близо до истината. Скоро след като се пъхнах в капсулата под снежната пустош на Аляска, някой от неприятелите се е обадил, за да предаде горе-долу следното съобщение: „Светулка до Морско конче. Комарът потегли с експресна капсула по маршрут «Международен коридор» преди девет минути. Програмираните данни показват, че капсулата ще се отклони към Линкълн Медоуз в единадесет часа и три минути местно време.“ Или нещо подобно. Засекли са ме и са уговорили тържественото посрещане. Иначе скъпият ми Джим не би могъл да ме посрещне. Елементарна логика.
Закъснялата прозорливост си има своята прелест — показва ти на кой ръб всъщност си сцепи черепа.
Все пак ги накарах да си платят за забавлението. Ако имах малко ум в главата, щях да се предам, щом се убедих, че ме превъзхождат безнадеждно. Уви, не съм умна, вече го доказах. Още по-добре щеше да бъде, ако си бях плюла на петите, щом чух от Джим, че Шефът го е пратил… вместо да дремя в ландото, Господ да ме порази!