Помня ясно как убих един от тях.
Може жертвите да са били две. Но защо и те се инатяха да стане по най-гадния начин? Ако бяха изчакали спокойно да вляза в къщата, стигаше и да ми пуснат стреличка с приспивателно или пък газ, а защо не и лепкава мрежа. Нямаше съмнение, че им е заповядано да ме хванат жива. А не знаеха ли, че оперативен агент с моята подготовка побеснява чисто рефлекторно, щом го нападнат? Май не бях единственият тъпчо в компанията…
Не проумях защо им трябваше да ме изнасилват. Напоследък нито една професионална организация не прибягва до побой или сексулно насилие преди разпита. Няма никаква полза. Всеки годен за нещо агент е обучен да понася едното или другото, или пък и двете. При изнасилване тя (по-рядко той — чувала съм, че на мъжете им се отразява по-зле) може или да зарее нанякъде съзнанието си в очакване досадното преживяване да свърши все някога, или да се възползва от стария номер на китайката — да си получи удоволствието, щом тъй и тъй няма мърдане.
Има и друга възможност — вместо първите два метода или пък в съчетание с втория (зависи от актьорската дарба) жертвата да се възползва от насилието, за да придобие някакво преимущество над мъчителите си. Не съм голяма работа като актриса, но се старая и макар тези способности да не са ми носили победа над неприятеля досега, поне веднъж ми спасиха живота.
Този път третият метод с нищо не промени крайния резултат, обаче причини приятни раздори сред противника. Четирима от тях (съдя по натискането и миризмите им) ми се изреждаха в една от спалните на горния етаж. Допускам дори, че е била собствената ми стая, но не съм сигурна, защото за известно време загубих съзнание, а когато се освестих, единственото нещо по мен беше плътната широка лепенка на очите ми. Бяха ме проснали върху дюшек на пода — групово чукане с дребни жестокости… които пренебрегвах, увлечена в третия метод.
На ум ги наричах Бригадира (изглежда той командваше групичката), Роки (може би са го кръстили така, защото в главата му се търкаляха само камъни), Малкия (във всеки смисъл) и Другия, у когото не открих никакви отличителни белези.
Обработвах ги усърдно — първо се съпротивяваш и се налага да те посмачкат, но постепенно страстта те обзема и накрая не можеш да се сдържаш. Всеки мъж е готов да повярва на това представление. Големи хапльовци са. Особени усилия положих за Бригадира, защото се надявах да му стана нещо като покровителствана любимка. А не беше за изхвърляне, честно казано. С него чудесно съчетавах втория и третия метод.
Най-здраво се напъвах с Роки, защото при него трябваше да смесвам първия и третия метод — твърде гнусен дъх имаше. И иначе не беше особено чистоплътен. Трудно си внушавах, че нищо не забелязвам, но успях с реакциите си да полаская просташкото му мъжко самолюбие.
Като му спадна съвсем, той промърмори:
— А бе, Мак, само си губим времето. Тая кучка се кефи.
— Ясно. Сега се разкарай от нея и остави хлапака да се пробва пак. Гледай го как се е натопорчил.
— След малко. Искам да я поступам малко, че да не забрави какво я чака.
Стовари ми тежък юмрук по лявата буза. Изквичах.
— Стига! — отсече Бригадира.
— Ти ли ще ми заповядваш, бе? Май се увличаш.
— Аз ти заповядвам. — Беше нов глас, прозвуча усилен от високоговорителя на разговорната уредба, монтиран в тавана. — Роки, едва ли си забравил, че Мак е командир на вашето отделение. Мак, прати ми го да си поприказваме.
— Майоре, само се опитвах да помогна!
— Нали чу какво се иска от теб? — невъзмутимо напомни Бригадира. — Грабвай си гащите и да те няма!
След миг тежестта на гадника не ме притискаше към дюшека, не вдишвах отвратителния му дъх. Щастието е въпрос на сравнение.
Гласът от тавана се разнесе отново:
— Мак, вярно ли е, че госпожица Фрайди харесва малката церемония, която подготвихме специално за нея?
— Не е изключено, майоре — проточи Бригадира. — Поне така се държи.
— А ти, Фрайди, какво ще кажеш? От това ли имаш нужда, за да се отпуснеш?
Не отговорих на въпроса, а се заех да обсъждам в подробности неговото семейство, като най-много време отделих на майка му и сестра му. Е, можех да споделя с него истината — с Бригадира бих се чувствала много добре в по-различни обстоятелства, от Малкия и Другия изобщо не ми пукаше, но Роки беше такъв изрод, че се настроих да му спра кислорода при първа възможност. Но защо да провалям представлението?
— Да ти се връща, сладурче — пожела ми той жизнерадостно. — Не ми е приятно да те разочаровам, обаче израснах в сиропиталище. Дори не съм женен, камо ли да имам майка и сестра. Мак, сложи й белезниците и й хвърли едно одеяло отгоре. Не я боцкайте с никакви боклуци. След малко ще си побъбря с нея.