Любител. Моят Шеф никога не би предупредил пленник, за да се подготви за скорошен разпит.
— Ей, сирачето!
— Слушам те, мила.
Обвиних го в пристрастие към удоволствия, за които не са нужни майка или сестра, но пък са анатомично осъществими за някои мъже. Гласът отвърна:
— Всяка нощ го правя, скъпа. Да знаеш как успокоява!
Писах му една червена точка. Реших, че с повечко насъскване би могъл да стане и професионалист. В момента обаче си беше скапан аматьор и не изпитвах уважение към него. Лиши се от един, може би и двама биячи, подложи ме ненужно на травми и разнообразни унижения — е, да, съсипващи духа, ако бях обикновена жена — и загуби поне два часа. Ако Шефът се бе захванал с това, пленникът мигновено щеше да пропее и през тези два часа да пълни словоохотливо паметта на нашите компютри.
Бригадира дори се смили и ме заведе в тоалетната, за да се изпишкам, при това без да ми натрапва присъствието си. Пак любителско изпълнение. Преди да разпиташ някой не особено закоравял агент, не вреди, ако го накараш да се поизцапа. Ако тя е била опазена досега от по-суровите подробности в живота или пък той страда от излишно самолюбие (както е впрочем с повечето мъже), този позор е по-страшен и от болката, умножава многократно въздействието на другите унижения.
Не ми се вярва Мак да знаеше това. Прецених го като общо взето свестен тип въпреки склонността му към сексуално насилие, но пък сексолозите разправят, че почти всички мъжкари си падали по това.
Някой бе сложил пак дюшека върху леглото. Мак ме побутна натам, каза ми да легна по гръб и да си разперя ръцете. Окова ме към крачетата на леглото с два чифта белезници. Не бяха от полицейските, ами специални, омекотени с кадифе. Разни идиоти ги използват за садо-мазо игрички. Чудех се кой ли е извратеният в тяхната мила компания. Може би Майорът?
Мак се постара да са стегнати, но да не се впиват, после внимателно ме покри с одеяло. Нямаше чак толкова да се учудя, ако ме беше целунал за лека нощ. Е, не го стори. Излезе тихомълком.
Но ако ме беше целунал, дали третият метод изискваше да отвърна с пълна сила? Или да се инатя? Уместен въпрос. Методът се основава на принципа „не мога да ти устоя“, затова е необходима изкусна точност в прилагането му, без излишно въодушевление. Ако насилникът заподозре жертвата в преструвки, край на преимуществото.
Тъкмо реших, макар и с леко съжаление, че би трябвало да отблъсна според силите си тази хипотетична целувка, и се унесох.
Не ми позволиха да се наспя. Бях изтощена от премеждията и потънах в дълбок сън, когато ме събуди шамар. Не беше Мак. Роки, разбира се. Поне не ме цапардоса като предишния път, но и сега беше излишно. Стори ми се, че според него аз съм му виновна за конското, което бе изтърпял от Майора. Обещах си, когато дойде времето да го изтрия от лицето на земята, да пипам много бавно.
Малкия възрази:
— Мак каза да не я бием.
— Че ти на това бой ли му викаш? Плеснах я от любов, бе, да се поразсъни. И що не млъкнеш, а? Дръпни се малко и гледай топа ти да сочи все към нея. Не към мене, бе, кретен! Към нея!
Отведоха ме в мазето, в една от собствените ни стаи за разпити. Малкия и Роки излязоха. Поне не чувах гласа на първия и не надушвах вонята на втория. Друг екип ме подхвана. Не продумваха, затова не можах да се досетя кои и колко са. Чувах само гласа на Майора. Като че пак звучеше от високоговорител.
— Добро утро, госпожице Фрайди.
(Утро ли? А, не на мен тези номера!)
— Как си, сираче?
— Мила, много се радвам, че настроението ти е добро, защото ни очаква дълга и досадна работа. Дори неприятна, бих казал. Искам да знам всичко за теб, любов моя.
— Ами питай. Какво да ти разправя за начало?
— За скорошното си пътуване, до последната дреболия. И ми опиши организацията, към която принадлежиш. Не е зле веднага да те уверя, че вече научих немалко за вас. Затова ще позная, ако ме излъжеш. Скъпа, няма да търпя дори най-безобидната измислица. Ще съжалявам за това, което ще те сполети в такъв случай, но ти ще съжаляваш несравнимо повече.
— О, нямам намерение да се надхитрям с теб. Ще записвате ли? Приказката наистина ще се проточи.
— Записваме.
— Добре.
През следващите три часа неуморно изплювах камъчето.
Пак спазвах правилата. Шефът знае, че деветдесет и девет процента от хората се спихват при достатъчно продължителна болка, приблизително същият процент не издържат на най-обикновен разпит заради преумората, а само Буда би успял да се пребори с въздействието на някои вещества. Понеже Шефът не вярва в чудеса и никак не обича да губи агентите си, внушава ни полезното правило: „Сгащят ли те, пей до прегракване!“