И затова се грижи оперативните агенти никога да не научат нищо съществено. Куриерката например не знае какво пренася. Аз не съм чувала и истинското име на Шефа. Не са ми ясни стратегическите цели на организацията. Дори не мога да гадая дали сме към някое правителство или поделение на една от мултинационалките. Известно ми е къде се намира фермата, но това важи и за още мнозина, а мястото е (беше!) превъзходно защитено. В други пунктове съм се отбивала само в затворени отвсякъде разрешени моторни возила. РМВ ме отвеждаше и до полигона за практически упражнения, макар че според мен той беше разположен в далечния край на фермата. Де да знам.
— Майоре, как се нанесохте тук? Отбранителните системи бяха страховити.
— Аз задавам въпросите, хитрушке. Я да разнищим пак онази част как си била проследена на слизане по Стъблото.
Мина още много време, започвах да се повтарям и Майора ме спря.
— Мила, много си убедителна, но ти вярвам само на една дума от три. Да започнем с процедура Б.
Някой стисна лявата ми ръка и заби игла в нея. Коктейл за разговорчивост! Надявах се тези смотани аматьори да не са се оплескали с инжекцията, както с много други неща. Човек може бързичко да се спомине от свръхдоза.
— Майоре, най-добре е да седна, че ей сега ще ми се подгънат краката.
— Сложете я на стол.
Някой изпълни заповедта.
През последвалото хилядолетие вложих цялото си искрено усърдие да разправям все същото, колкото и да ме налягаше вцепенението. По някое време се свлякох от стола. Не ме вдигнаха, а ме оставиха да си лежа на студения бетон. Това не ми пречеше да бърборя без почивка.
Не знам точно кога ми боцнаха следващата дрога. Заболяха ме зъбите и очите ми се сгорещиха, но се ободрих.
— Госпожице Фрайди…
— Какво, господине?
— Будна ли си вече?
— Така си мисля.
— Миличка, според мен много грижливо си подготвена под хипноза. Жалко. Ще приложа други похвати към теб. Можеш ли да се изправиш?
— Не знам. Ще опитам.
— Изправете я. И не я оставяйте да падне. — Двама ме прихванаха за ръцете. — Процедура В, пета точка.
Някой стовари тежката си обувка върху босите ми пръсти. Разпищях се.
Вслушайте се в съвета ми — изтезават ли ви, викайте до оглушаване. Ако се правите на Железния човек, само ще ги вбесите и ще стане по-зле за вас. Повярвайте ми, знам от собствен опит. Вряскайте до небето и приказвайте изобилно.
Няма да се впускам в подробности за случилото се нататък. Май продължи цяла вечност. Ако сте надарени с въображение, ще ви се догади, а и на мен ще ми се придрайфа да споделям. Там обаче няколко пъти се напъвах да си изкарам червата. Изпадах в безсъзнание, но те все ме съживяваха и гласът ми задаваше още въпроси.
Явно е настъпил и мигът, когато нищо не е помагало, затова се опомних в леглото си — кой знае дали беше същото — пак окована с белезници към него. Всичко и навсякъде ме болеше.
Отново този глас, точно над главата ми.
— Госпожице Фрайди.
— Какво искаш, чучело?
— Нищо. Ако това ще те утеши, трябва да ти призная, че си единствената, от която не успях да изтръгна истината накрая.
— Я върви се облекчавай самичък!
— Лека нощ, скъпа.
Ама че задръстен любител! Всяка изречена от мен дума беше голата истина.
III
Някой влезе и ми би още една подкожна инжекция. Скоро болките стихнаха и аз заспах.
Струва ми се, че се отнесох задълго. Или сънищата ми бяха объркани, или е имало периоди, в които съм се мъчела да се събудя, но тъй и не съм успявала. Поне за някои видения не се заблуждавам, че не са били кошмари — по света се намират говорещи кучета, но колко от тях изнасят лекции за правата на живите изделия? Шумотевицата и тропотът от стъпки на тичащи нагоре-надолу хора може да са били истински. И това обаче не беше по-добро от мъчителен сън, защото се напъвах да стана от леглото, а не можех главата си да помръдна, какво остава пък да се включа във веселбата.
По едно време стигнах до дълбокомисления извод, че все пак съм будна, защото белезниците вече не стягаха китките ми и нямах лепенка на очите. Но не рипнах бодро от леглото, дори не си отворих очите. Знаех, че в първите секунди несъмнено ще имам най-добрия и почти сигурно единствения си шанс да се омета оттук.
Постегнах мускулите си, без да шавна. Май контролирах всичко, макар тялото ми да смъдеше тук-там. Ами дрехите? Забрави! Не само нямах представа къде са, но е и доста смешно първо да се обличаш, а после да бягаш, за да отървеш кожата.
Сега планът за действие… Сетивата ми подсказваха, че в стаята няма никого. А на етажа? Не мърдай и слушай. Ако успеех да се уверя, че съм сама на етажа, трябваше да се надигна безшумно от леглото, да се промъкна като мишле по стълбата към третия етаж, после и към тавана, за да се скрия. Ще изчакам да притъмнее. После на покрива, спускам се по задната стена и направо в гората. В гъсталаците нямаше да ме спипат за нищо на света, но дотогава щях да бъда лесна мишена.