— В такъв случай как тълкуваш нещата?
Конрад скръсти ръце на гърдите си.
— Мисля, че отговорих на въпроса на Лео: Отде серафимът? Разбрах, че този серафим в Житието от тримата другари идва от Бонавентура, за когото знам, че е впечатлен от този конкретен образ — възхищение, което несъмнено е провокирано от разказаното от Елиас на Тома от Челано. Според мен човекът, изпълнявал длъжността генерал-министър през 1246 — годината, в която Лео му е предоставил Житието от тримата другари, — е помолил младия тогава Бонавентура да направи тази добавка. Този човек, който също така е изтрил петте години от ръкописа, е Кресцентиус от Йези. Джовани от Парма, неговият приемник, никога не би простил подобно оскверняване или фалшификация. Когато Бонавентура се е заел да пише своята версия години по-късно, е трябвало просто да препише по-ранното си проучване на тази сцена, правейки само някои граматически подобрения.
Докато излагаше теорията си, Конрад имаше неясното вътрешно усещане, че хвърлянето на Джовани в затвора има толкова общо с оскверняването, колкото и с „еретическия му“ йоахимизъм.
Дона Джакома прекъсна потока на мисълта му.
— Но защо?
— Но защо? — повтори той въпроса й в невярващ шепот, докато продължи да рови из бележките си. — Този въпрос продължавам да си задавам. Но защо?
Тръсна купчината бележки върху „Другаря“ и избута всичко встрани. Шумът от приближаващи сандали в коридора ускори реакцията му. Когато на вратата се появи Пио, той още не бе успял да се изправи напълно.
— Търси те един човек от „Сакро Конвенто“, брате.
— Монах ли? В този час на деня не би трябвало да излизат извън манастира си.
— Облечен е в монашески дрехи, но на възраст е колкото мене. Според мен е търчал през целия път. Беше толкова задъхан, че едва проговори.
— Представи ли се?
— Да. Убертино от Казале.
Бузите, носът и ушите на момчето лъщяха яркорозови — както от студа, така и от тичането. Чакаше току от вътрешната страна на прага и пристъпваше неспокойно от крак на крак, обикновено светлите му очи бяха станали почти черни.
— Buona notte, братко — поздрави го Конрад. — Какво става? Защо си навън след вечерня?
— Измъкнах се, след като всички останали си легнаха. Трябваше да говоря с теб.
— Как го направи? — Странно, но Конрад се интересуваше повече как Убертино е успял да излезе от манастира, отколкото защо го е направил. Беше изправен пред същата дилема преди месец. Доколкото му бе известно, падне ли мрак, монасите заключваха солидно „Сакро Конвенто“.
Когато към тях се присъедини и дона Джакома, лицето на момчето стана още по-наситено червено. Явно се срамуваше да говори пред жена.
— Има тайна врата, която води от манастира към криптата под долната черква. Не се използва и катинарът е ръждясал и прогнил. Оня ден един от послушниците ми го показа.
— Глупак такъв! Само да разбере, че си дошъл тук, Бонавентура ще те накаже жестоко. Къщата се наблюдава денонощно от негови шпиони.
Лицето на момчето изгуби част от цвета си.
— Не видях никого на улицата. — Стрелна вратата с нервен поглед. Явно не бе обмислил вероятността да има съгледвачи. — Трябваше да те предупредя.
Дона Джакома докосна Конрад по ръката.
— Почакай малко, брате. Не плаши момчето допълнително, и без това го е страх достатъчно. Остави го да говори.
Убертино се усмихна с благодарност.
— Тази вечер сервирах вечерята в лечебницата — заобяснява той на Конрад. — Генерал-министърът има гост, брат Федерико. Говориха си за теб.
Федерико! Нима и той е от шпионите на Бонавентура? Дали не е опитал да измъкне информация от Амата през всичките тези следобеди, в които Конрад изучаваше книгите?
— Федерико каза, че притежавате книги, които брат Бонавентура трябва да види. Генерал-министърът побесня! Каза, че ще бъдат негови — както и вие! Решил е да изпрати Федерико с още един брат тук, за да ги откраднат.
Според него ще си тръгнете от тази къща вдругиден. Следобед в манастира пристигна вестоносец, който каза, че папата е само на два дни път. Щял да отседне в града за няколко дни и брат Бонавентура твърди, че целият град ще излезе да го посрещне. Каза на Федерико, че ще разпореди да ви заловят, щом се появите на улицата.
Конрад стоеше, изгубил ума и дума. Дона Джакома удари бастуна си в земята и го извади от унеса.
— Бонавентура е станал същият злодей като другите — рече тя. — Властта ги разваля всичките. Таях известни надежди за него.
Пио чакаше на дискретно разстояние надолу по коридора. Благородницата му направи знак.