Вкараха го в силно осветена стая и Конрад трябваше да стисне очи за момент, докато привикне. Когато погледна предпазливо и постепенно, видя в единия ъгъл на помещението да бумти огън, а край него беше събрана страховита колекция щипци, клещи и ръжени, както и всякакви железни сечива със странен вид. Над огъня се надвеси трети монах. Похитителите му го бяха вкарали в зала за мъчения!
Обзе го внезапно предчувствие, че Бонавентура е решил да го дамгоса по челото, преди да го пусне — като предупреждение към други непокорни братя. При влизането на Конрад монахът мъчител извади един ръжен от пламъците и духна към нажежения му връх. От метала се откъснаха миниатюрни искрици и връхчето запулсира в яркооранжево. „И ето, следва лапата на грифона“, рече си Конрад.
Двамата монаси го поведоха към една стена, където закопчаха глезените и китките му. Една от прангите прищипа кожата на крака му и той извика неволно. Без да поглежда към него, онзи, който стоеше край огъня, рече:
— Както казало хвърчилото на кокошката, когато я вдигнало във въздуха: „Кудкудякай си колкото щеш, ама лошото тепърва предстои.“
Конрад разпозна гласа, но последния път, когато го бе чувал, в тона на говорещия се таеше недвусмислена болка. Мъжът се завъртя бавно и на фона на трептящия огън Конрад различи сламенорусата тонзура и белега, покриващ половината му лице. Устата се разкриви в уродлива усмивка и Дзеферино впи здравото си око в него.
— Гледката не е приятна, а, брате? Сега ясно ли ти е защо поисках да ме направят тъмничар? Над земята това лице ми докарва само подигравки и отвращение. — Направи знак на другите двама да напуснат стаята. — С мъчения се занимавам отскоро. Не искам да се разстроят, ако оплескам работата — обясни той на Конрад.
— Какво ще правиш?
Дзеферино пак застана с гръб към него и заговори на пламъците.
— Смятам да спазя древния закон: око за око. — Завъртя глава и хвърли на Конрад неприкрито зъл поглед.
— Но защо?
— Защото си пъхаш носа където не ти е работа. Нима мислиш, че предупреждението на генерал-министъра ще ти се размине, че няма да бъдеш наказан? Quando si e in ballo, bisogna balare. Щом си дошъл да танцуваш — танцувай.
— Дзеферино, за Бога! — примоли му се Конрад. — Нали те изповядах, когато се боеше, че наближава краят ти. Изпратих хора да те приберат от параклиса. — След като монахът не отвърна, Конрад продължи: — Христос премахна закона на Стария завет. И го замени с новия закон на любов и опрощение. Прости на врага си „до седемдесет пъти по седем“.26
Дзеферино се изправи и духна за последно в ръжена.
— Но е казал още и: „Ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си.“27. А моето око, моето увредено зрение, ме съблазнява неимоверно, брат Конрад. Ти си отговорен за онова, което съм аз днес, за мястото, където се намирам.
Докато монахът прекосяваше стаята, Конрад прехвърляше в главата си един епизод от живота на свети Франциск — момента, когато лечители се опитват да изцерят слепотата му, като обгарят вените от челюстта до веждата му. Въпреки уплахата си Франциск призовава своя брат Огън: „Бъди снизходителен с мен в този час. Бъди внимателен. Овладей горещината си, за да мога да я понеса, докато ме гориш.“ Конрад повтори молбата, като се обърна към неодушевения ръжен.
Мирисът на нагорещено желязо в близост до лицето му прониза ноздрите му и той инстинктивно затвори очи. Щом огнената лапа се вкопчи в плътта му, през клепачите му изригна пурпурна болка. Той закрещя въпреки стоическия образ на свети Франциск, който пазеше в главата си.
— Благодари се, че загубих зрението си само наполовина, братко! — надвика писъците му Дзеферино; миг по-късно Конрад се строполи в несвяст.
Орфео никога не бе предполагал, че стените на Асизи ще му се сторят толкова гостоприемни. Последната седмица от пътуването им беше ужасяваща, снегът ставаше все по-дълбок, вълците, които ги следваха, придобиваха все повече дързост. Римляните изгубиха два коня за една нощ, след като обезумелите от страх животни се изскубнаха от въжетата, с които бяха вързани, и избягаха от лагера, като по този начин повлякоха след себе си цялата глутница. Вълците не се появиха цели два дни.