Амата затисна с лакът писмото на Лео, докато с другата си ръка пъхаше зърна грозде в устата си. В погледа й блесна любопитство. Гневът й утихна така бързо, както пеленаче забравя сълзите си, щом получи нова дрънкалка.
— Това тук букви ли са? — попита тя и прокара пръст по декоративната рамка на писмото. — Виждам едно „М“, а това там май е „А“.
— Къде? Дай да видя.
Конрад грабна пергамента от ръката й и се втурна към входа. Украсата наистина представляваше поредица от буквички, миниатюрно писмо, в което отшелникът разпозна почерка на Лео. Потърси отправна точка, откъдето да започне да оформя думи и изречения, но откри само откъслечни несвързани парчета. Декорацията започваше със същата повеля, с която завършваше видимата част на писмото: Servite paupers Christi. Той започна да чете на глас.
— Служи на бедните чеда Христови. Брат Якова знае добре що е съвършено смирение. Кой осакати Другаря? Отде серафимът? Първото на Тома бележи началото на слепотата; Заветът хвърля първите искри светлина. Гвоздеите на мъртвия прокажен са обложени с истина. Servite paupers Christi.
Конрад завъртя пергамента в пълен кръг, следвайки украсата, но значението на думите си остана все така неясно.
— Защо използва каламбури? — попита Амата.
— Предполагам, че щом аз не ги разбирам, за Бонавентура също би било проблем — в случай че писмото попадне в неговите ръце. — Нави пергамента на руло и го пъхна под расото си. — Поне това ми стана ясно. Трябва да поровя в житията и в Завета, както споменава Лео, а библиотеката на „Сакро Конвенто“ разполага с тях.
Дори самото изричане на тези думи накара Конрад да се вцепени. Членовете на ордена като него, които проповядваха и живееха в крайна бедност, не бяха добре дошли в манастира. На младини, докато живееше там, Конрад си навлече сериозни неприятности, след като си позволи да уличи братята в неправилно използване на „собствеността“.
Братята не бива да придобиват нищо като своя собственост — ни къща, ни място, ни каквото и да било, цитира им той Правилото на свети Франциск. „Вижте ни само, с меките ни дрехи, загладени лица и вкусна храна. Ние притежаваме книги. Притежаваме и този богат манастир. Единственото, което ни липсва, са съпруги.“
Това се бе случило преди седем години, през 1264, скоро след завръщането му от Париж и след като брат Бонавентура зае мястото на Джовани от Парма на поста генерал-министър. Бонавентура не понасяше заядливи братя като Конрад, които ритат срещу ръжена. Не се поколеба да вкара новия свещеник в една от студените и влажни килии, изкопани дълбоко под „Сакро Конвенто“. Ако Конрад не бе обещал, под давлението на Лео, да живее в усамотение и да престане с тези приказки, сигурно и до днес щеше да гние там — като самия Джовани.
— Джовани от Парма е жив мъченик — рече той на глас. Дотолкова бе навикнал да си говори сам или да се обръща към катерицата си, която наричаше „Сиви братко“, че съвсем забрави за присъствието на Амата на масата. Щом вдигна поглед, я видя да стои с килната на една страна глава — досущ в недоволната поза, която често заемаше катерицата му.
— Нещата ще се наредят според волята Божия — рече той в обяснение на предишните си думи. — Трябва да замина за Асизи, сестро. Още тази сутрин.
— Може ли да дойда с теб? Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако пътуваме заедно.
Конрад се поколеба. Поредната главоблъсканица. Свети Франциск учеше първите си последователи никога да не пътуват с жени — дори да не ядат от една и съща чиния с жена, както бе прието сред аристокрацията. Може би вече беше на ръба да наруши това правило, когато сподели закуската си с Амата.
— Обещавам да се държа изключително скромно — продължи да го убеждава тя. — Издаде напред долната си устна, но Конрад не пропусна да забележи блясъка в очите й. Това момиче ми се подиграва, помисли си той. Но че е по-безопасно да се пътува така — в това няма спор.
После отшелникът си спомни, че според втория вариант на Правилото на свети Франциск монасите не бива да общуват с жени по начин, който би могъл да събуди подозрения. А какво подозрително има в това монах да пътува с послушник на име Фабиано? Всъщност свети Франциск заръчва на братята си от ордена да пътуват по двойки — монах, който пътува сам, наистина би събудил подозрения, както несъмнено е станало с Амата при срещата й с двамата братя на пътя. А Конрад дори не би нарушил духа на Правилото, понеже не изпитваше никаква привързаност към тази приказлива, непочтителна хлапачка. За изкушение на плътта не би могло да става и дума.
— Гледай да удържиш на обещанието си — рече той. Огледа помещението, обмисляйки какво ще вземе със себе си и за какво трябва да се погрижи, преди да тръгне. После пак го обзе колебание. — Забеляза ли дали братята, на които даде да прочетат писмото на Лео, също различиха думите от украсата?