Когато накрая успя да дойде на себе си, се намери още на колене. Момичето и бебето ги нямаше. В килията беше тъмно както преди, но над главата му трептеше фенер. Решетката се повдигна и по каменните стъпала слязоха бавни стъпки. Тъмничарят се приближи до монаха и коленичи пред него.
— Прости ми, брате Конрад — рече Дзеферино. — Нямах представа, че и ти си един от тях. Светлината, която преля от килията ти в коридора… — Той замлъкна, неспособен да намери думи, за да изрази разкаянието си.
Зад него изтракаха вериги. Привлечен от светлината и гласовете, Джовани допълзя до двамата.
Дзеферино остави фенера си на земята и протегна длани. В сумрака тримата си стиснаха ръцете и затвориха кръга. Стояха така, коленичили, в продължение на няколко минути — три износени карти, изтръгнати от неспокойното тесте на века: сбръчканият просяк от Парма с кучешките уши, а около него две опърпани еднооки валета.
— Да благодарим — рече накрая Конрад — на събитията, които свързаха съдбите ни в едно.
Обединили усилията си, той бе сигурен, че ще издържат.
Част втора
IL POVERELLO DI CHRISTO30
XXVIII
Нено седеше неподвижен на излъсканата капра на волската си каруца, притихнал и вкочанен като ледена висулка, обърнал гръб на безжалостните ветрове, които нахлуваха откъм Алпите и го подбутваха към Умбрия и дома. Като главен колар той водеше целия керван, но в края на деня това не беше особено трудно, тъй като по пътя бяха минали достатъчно коли, че да обозначат ясно посоката. Виж, сутрин беше друго нещо — особено след нощна снежна виелица, зарила коловозите под пресни пелени. В такива дни търговецът обикновено изкарваше напред собствения си кон и предпазливо кръстосваше на зигзаг бялото поле, за да очертае банкета на пътя със следи от подкови. Добре направи търговецът на платове, като нае този Орфео, рече си Нено. Това момче не се плашеше от работа, пиеше като каруцар, беше куражлия на пътя, но в същото време нито за миг не забравяше, че на грижите му са поверени хора и добитък. А стигнеше ли се до пазарлък, беше истинска хиена! Преди два месеца на празника на свети Реми в Троа той не само разпродаде всичката стока на синьор Доменико, ами натовари наново всичките мулета, с които бяха тръгнали, че на това отгоре прибави и още две претъпкани каруци. Не един и двама фламандски търговци си бяха взели беля на главата, опитвайки се да се пазарят с него.
Щом в ранния следобед керванът мина под крепостния град Кортона, търговецът се изравни с Нено и посочи към цитаделата на хълма.
— Ето още едно от местата, свързани с живота на чичо ми — рече той. — Тук е прекарал последните дни от живота си брат Елиас — прокуденият генерал-министър на ордена. Освен това тук е живял и епископът на Асизи Илуминато преди избирането си на поста.
Нено кимна мълчаливо. Църковните дела го вълнуваха далеч по-малко от терена, по който минаваха говедата му на път за селцето Теронтола, където беше запланувано да прекарат нощта. Потръпна и напрегна взор да пробие снежната виелица, която бе опустошила околните ниви. Суровата зима бе уморила голяма част от домашните животни, а съчетанието от вятър, сняг и ледена слана бе сковало до смърт лозята и бе съсипало плодните дръвчета. На места жестокият лед и слана бяха разцепили дръвчетата по цялата им дължина; от наранената им плът струеше мъзга, повечето от тях бяха напълно унищожени.