— Porco mondo! — прошепна си Нено. Дъхът му политна с вятъра и се разпиля на хаотични бели облачета. Ако е рекъл Бог, до няколко дена щяха да са в Асизи.
Когато по-късно следобеда каруцата му изтрополи на площада в Теронтола, Нено забеляза десетина вкочанени трупа на обесени животни да се полюшкват на вятъра като сиви знамена. Гледката не беше необичайна за Тоскана. Подгонени от глад, нощем вълците нахлуваха в по-малките и неукрепени селища в търсене на домашни животни и деца. Местните им залагаха капани и бесеха непрокопсаниците по площадите — един вид предупреждение към братята им от глутниците.
Керванът най-сетне спря и охраната зае позиции по периферията.
— Поредният ден остана зад гърба ни, Нено — чу се глас зад него. — Обещавам ти, че като се приберем, ще се удавим от пиене.
Нено мярна с периферното си зрение тъмната брада на търговеца. Перна ледените висулки, покарали по обраслото му лице.
— Дума да няма, маестро Орфео — съгласи се той. — Часовите ще трябва да ни изринат от кръчмите на сутринта, щото хич няма и да си лягаме.
Амата придърпа стола си към огъня. За да се постопли в ледената нощ, тя беше навлякла всичките си дрехи, а отгоре се беше увила и в тежкото си зимно наметало. Подпъхна обутия си в пантоф крак под себе си и като че за стотен път мисълта й отплува към онази сутрин, когато Конрад седна насреща й край същата тази камина, а тя се заслуша в дъждовните капки, свистящи в огъня така, както сега съскаше топящият се сняг. Приятелят й вече втора година бе в затвора въпреки непрестанните молби, които дона Джакома отправяше към брат Бонавентура. Изтощена от всичко това, в крайна сметка изнурената благородница бе принудена да се откаже, защото генерал-министърът напусна Асизи, за да заеме новия си пост на кардинал-епископ на Албано и съветник на папския консисторий по въпросите на църковната реформа. Монасите й докладваха, че наред с това папа Григорий го е помолил за помощ в организирането на Църковния събор в Лион идното лято.
Очакваха с нетърпение лятото. За своите деветнайсет години Амата не си спомняше да е преживяла по-суров и безмилостен сезон като тази зима. Поклонници, пътуващи до Асизи, които често отсядаха в къщата, разказваха с ужасяващи подробности как пътници, изложени на жестоките вихрушки, рискували да изгубят пръстите на ръцете и краката си, в някои случаи дори живота си, ако се окажели далеч от място за пренощуване. Пилигримите твърдяха, че са докосвали със собствените си ръце вкочанените непогребани трупове както на коне, така и на конници. Едни дори бяха натоварили догоре каручката си с трупове, сякаш дърва за огрев, за да ги откарат до най-близкия манастир. Не могли да ги погребат веднага, понеже земята била вкоравена като скала, пък и един добър християнин едва ли би искал да бъде погребан в неосветен гроб.
В една особено сурова и мрачна януарска вечер, в обкръжението на цялото домакинство, събрано около леглото й, дона Джакома издъхна. Усетила наближаването на смъртта си, тя занарежда молитви за вечен покой, които постепенно се превърнаха в бръщолевене на смъртник; гласът й гаснеше бавно, тялото й губеше мощ, докато накрая тя се отпусна. Амата копнееше с цялото си сърце Конрад да може да присъства и да затвори клепачите над безжизнените зелени очи, но в крайна сметка се наложи тя самата да го стори.
Мъжете в къщата отстъпиха безшумно и напуснаха помещението, за да оставят Амата и прислужничките да започнат своите оплаквания. Жените покорно разкъсаха небесносините си забрадки и взеха да си скубят косите. Разкъсваха шевовете на черните си вълнени роби и дращеха с нокти лицата и ръцете си. Наредени в кръг, обикаляха неуморно из стаята, като блъскаха главите си с юмруци и оплакваха смъртта на дона Джакома с нескончаеми жаловити вопли. Мъчителният им вой се отрази съкрушително на Амата. В сърцето й заседна задушаваща буца, вътрешностите й се свиха от болка и мъка. Жените свалиха покривалата на прозореца и при всяко завъртане една от тях се подаваше навън в ледената нощ, за да оповести смъртта пред целия град и пред небесата. Погребалните песни продължиха два дни, до сутринта, когато дона Джакома бе положена в пръстта.
Монасите от „Сакро Конвенто“ удостоиха благородницата с честта да бъде погребана под амвона на долната черква. Амата ги помоли да позволят на благородната дама поне в смъртта си да почива до най-близкия си приятел в живота — брат Лео. Освен това поръча паметна плоча от червен мрамор, която да бъде поставена над гробницата. По предложение на брат Бернардо от Беса, който изпълняваше длъжността на говорител на отсъстващия Бонавентура, тя пожела на плочата да пише само: „Hic jacet Jacoba sancta nobilisque romana“ — „Тук почива Якова, свята и благородна римлянка“. Като последен жест Амата дари средства за фреска, на която бе изобразена Джакома в расото й на терциарий. Брат Бернардо я уведоми, че вече е поръчано апсидата на долната черква да бъде украсена от великолепен художник — флорентинеца Джовани Чимабуе.