— Възможно е. Старият огледа пергамента отвсякъде. Сбърках ли, като им го показах?
— Боя се, че да! Не мога да кажа дали това писмо ще ни изложи на опасност, защото нямам представа какво точно послание носи. Братята ми конвентуали подозират, че всяка дума, написана от Лео, намирисва на бунт. И сигурно са прави.
Пъхна се в сенките зад масата и измъкна урна, която постави на пейката.
— Трябва да ти кажа за свитъка на Лео… в случай че не успея да се върна тук. — Отмести капака и извади цилиндричен вързоп. В стаята нахлу остра миризма на развалена риба, която винаги бе действала успокояващо на Конрад, мщото му напомняше за баща му и за пристанището в Анкона. Той внимателно разопакова жълтозеленикавата непромокаема обвивка и няколкото пласта избелял плат, докато накрая стигна до обемен ръкопис, който разгъна на масата. Амата потърка материала между пръстите си, за да го усети.
— Нарича се хартия — обясни й Конрад. — От брат Лео знам, че е нов материал, доставен от Испания, предполагам, че от същата дама, която е донесла писмото му до мен и „Сан Дамиано“. Лео много харесваше този материал. Не го стържеш и заглаждаш като пергамента, пък и страниците са си винаги подредени. — Миналата пролет прати да ме повикат — явно е усещал, че краят му наближава. Помоли ме да направя преписи от летописа му за братята спиритуали, които се крият в Ромавя и Марке2. Останахме малцина, които можем да запазим истината жива.
— Коя истина?
— Неподправената история на братята минорити след смъртта на свети Франциск. Тъжното е, че орденът ни се превърна в чудовищен грифон. Наполовина орел, той се носи на крилете на светостта и предаността. Мога да ти изброя десетки братя, които летят на тези криле. Но наред с това той е и наполовина лъв с лапи, наострени от жестокост и несправедливост. Лео стана свидетел на мъките на братята, които останаха верни на Правилото. След като Елиас зае поста генерал-министър, хвърли в затвора и подложи на изтезания много от тях, дори уби брат Цезар от Спирес; по-късно, когато Кресцентиус наследи Елиас на поста, разпръсна групичката им. Част от тях изпрати на мъченичество в Малка Армения. Бонавентура…
— Но брат Елиас построи базиликата — прекъсна го Амата. — Цял свят се стича в Асизи, за да я види!
Конрад издиша бавно и си напомни, че не бива да губи търпение. Тази Амата явно не е много наясно с разцеплението в ордена. Явно има още доста да учи, докато започне да помага, както обещава Лео. Продължи великодушно като начален учител:
— Макар Елиас да бе по-близък на свети Франциск от всеки друг брат, като изключим брат Лео, той така и не успя да разгадае смисъла на живота на нашия основател. Франциск, в своята скромност, пожела да бъде погребан извън градските стени, при Коле д’Инферно, където се изхвърлят отпадъците на Асизи и се погребват редовите престъпни. А какво направи брат Елиас? Погрижи се целият хълм да бъде дарен на ордена — на един орден, който не бе притежавал нищо приживе на неговия учител; после построи най-великолепната базилика в целия християнски свят — такъв колосален мавзолей за Il Poverello, както го наричат хората: за Божия бедняк. Ето колко повърхностно разбира Елиас нашия основател.
Лицето на Амата светна.
— Знам за Коле д’Инферно — рече тя. — Дядо ми, Капитанио, я дари на брат Елиас.
Конрад се облещи насреща й невярващо. Първо твърди, че познава брат, увлечен по материалното, като Салимбене, а сега има наглостта да му каже, че семейството й е дарило земята, върху която е издигната величествената базилика!
Амата разгърна свитъка с две ръце.
— Не е ли редно да го вземем с нас? Можем да го скрием при майката абатиса.
— Не. Ако попаднем в лапите на инквизиторите, ще им послужим като гориво, а самият летопис ще им бъде за подпалки. Ще го заровя в урната. Само двамата с теб знаем за съществуването му. Ако не успея да се върна…
— А, не! — Амата размаха ръце като кръчмарка, която разгонва мушици над пивото си. — Тука не мога да ти помогна. Не мога ей така да се размотавам нагоре-надолу когато ми скимне. Втори път не смятам да припарвам до тези планини.
— Единствен Бог знае защо си замесена в тази история, сестро, но ако Той е пожелал да бъдеш Негово оръдие, ще ти покаже и как да действаш.
За да прибере ръкописа обратно в урната, Конрад първо трябваше да извади бохча, вързана с връв. Но тя му се изплъзна от ръцете и падна върху сламата, а отвътре се разпиляха пачи пера, мастилница, пемза, линеал, острие за писане и креда. Той цял пламна, смутен от непохватността си, и се наведе да събере нещата.