— Дошъл е един господин, очаква те във фоайето — повтори прислужничката, докато Амата търкаше очи, за да прогони съня.
— Колко е часът, Габриела?
— Сутрешната камбана би преди малко. Явно е чакал пред градските порти, дорде отворят.
— Пред портите ли? — Заключението на момичето дойде толкова бързо, че сънливото съзнание на Амата не успя да го схване.
— Ухажорът от Тоди, братът на кардинала. Казва, че иска да говори с теб. Спешно.
XXIX
Амата навлече синя роба над ленената си нощница. Нави плитката на тила си и подпъхна висящите краища в боне. Какво ли иска граф Рофредо толкова рано сутринта? Дори благородник от могъщия клан Гаетани би следвало да изчака приличен час, за да се представи. Е, нямаше да я види в най-добрата й светлина; може пък гледката на неизмитото й лице, безмилостно огряно от ранното утро, ще го стресне и изгони. Това поне би било достатъчна компенсация, задето прекъсна съня й. Сред всички кандидати, с които се бе срещнала, Рофредо Гаетани бе направил впечатление на Амата като най-ненавистен и омразен. Най-сетне тя разбра причината за тържествуващото настроение на Якопоне след схватката в гората и защо той сравни случилото се с някогашните победи над Гаетани из улиците на Тоди. От кратката си среща с граф Рофредо тя разбра защо леко смахнатият й братовчед, който познаваше благородническия род от дете, ги смята за толкова отвратителни — по-отвратителни от всички гвелфи и гибелини, разцепващи всеки град в Умбрия. Макар и в разцвета на четирийсетте, Рофредо бе овдовял вече три пъти. Отказа да задоволи любопитството й с информация за бившите си съпруги, а просто махна с ръка, с което изчерпа въпроса за смъртта им.
— Епидемии. За всичко са виновни епидемиите. И маларията. — Жълтеникавата му кожа предполагаше, че маларията не е подминала самия него, и обясняваше защо е толкова лаконичен в обясненията си. При все това пресметливостта в присвитите тъмни очички, които не смееха да срещнат погледа й, хладното излъчване, засилено от жълтеникавото му сипаничаво лице и оплешивяващото теме, я накараха да изпита страх, че е способен на изключителна жестокост; че пред нея стои човек, болен както отвътре, така и отвън. Тръпки я побиха, само като го погледна. Разговорът им, по-скоро монолозите му, се съсредоточиха върху здравите връзки на семейството му в окръг Тоди и Рим и особено върху високопоставения пост на брат му, кардинал Бенедето Гаетани, за когото Рофредо нахакано твърдеше, че един ден ще стане папа. Стисна златния ланец, увесен на гърдите му, и устните му се разтеглиха в лека усмивка, щом заговори за пари и имоти, за богатствата, които е придобил от предишните си бракове, към които Амата щяла да има солиден принос. Поне беше искрен, а не прикриваше мотивите си под изкусни маски. Приключи речта си, като й заяви, че трябва да зачеркне всички останали кандидати, понеже така или иначе е решил да е негова per amore o per forza — по любов или чрез сила. Пак се усмихна на шегичката си, но този път ръката му опна по-здраво златния ланец.
Тя отиде да се изкъпе веднага след срещата си с него, сякаш имаше нужда да измие от себе си уродливото му ухажване. Точно този никога няма да ме „има“, закле се пред себе си тя. По-скоро бих умряла.
А ето че е дошъл пак, при това в този неприличен час. Все още не напълно на себе си, Амата влезе в просторното фоайе. Рофредо и придружителят му я очакваха в далечния край, близо до входната врата. Пио стоеше малко встрани, без да прави опити да прикрива враждебността си, докато двамата се покланяха.
— Изкарах безсънна нощ, господа, тъкмо се бях унесла в сън, когато ми съобщиха за вас. — Надяваше се в тона й да се усеща частица от неприязънта, която изпитваше. — Какво ви води насам в този ранен час?
Устните му помръднаха със същата лукава подигравателност, която силно я бе подразнила при предишната им среща.
— От сън спомени няма — рече той. — Дойдох да чуя отговора ви.
Тя го изгледа невярващо. Чувството й за благоприличие й подсказваше, че е редно да обуздае надигналия се в гърдите й гняв, но Рофредо никак не й помагаше.
— Според мен, господине, дори глупак не би поел риска да изпита разочарование преди закуска. Но тъй като се изправяте така директно пред мен, нека ви отговоря със същата прямота. Не ви обичам, граф Гаетани.