О, Боже, моля те, моля те! Колелетата на каретата се завъртяха и постепенно започнаха да набират скорост. По люлеенето на пейката тя прецени, че конете са завили зад ьгъла към портата, когато точно пред тях се чу остро изсвирване на тромпет. Каретата се наклони рязко, щом животните подскочиха от шока. Тя усети как нещо я разтърсва, чу се вик от болка, след което настъпи истински ад. В каретата се блъсна нещо тежко и твърдо, преобърна я на една страна, изпука дърво. Уплашеното цвилене на конете се смеси с ядни ругатни и войнствено мучене на вол.
Амата изпълзя от опустошената карета. Краката й все още трепереха от страх, лицето и ръцете я боляха, но въпреки всичко тя успя да си проправи път през суматохата и да се отдалечи бързешком по уличката. Когато не чу да я следват стъпки, забави ход и се пъхна зад един ъгъл, откъдето да може да се ориентира в случилото се. Якопоне лежеше свит на една страна насред улицата и не помръдваше, пръстите му продължаваха да стискат тромпета. В останките от каретата се беше врязала търговска каруца, навсякъде по паважа се валяха топове плат. Конете продължаваха да беснеят, като ритаха ту с предните, ту със задните си крака, а полулегналия вол, заплетен в поводите им, накланяше застрашително рогата си към търбусите им.
Рофредо Гаетани, разярен и крещящ с все сила, се нахвърли с ругатни срещу търговеца — брадат здравеняк, който не му остана длъжен в приказките. Графът и свитата му скочиха от конете, но търговецът само отметна наметалото зад дясното си рамо и извади рапирата си. Явно не смяташе да отстъпва, ако се стигне до бой. Хората на търговеца се спуснаха към него и дори коларят му измъкна брадва от натрошената си каруца.
— Не се и опитвай да ми вадиш оръжие — предупреди търговецът рицарите на Рофредо. — Нено ще ти отсече ръката още преди да си успял да ми посегнеш.
Местните се бяха подредили на безопасно разстояние и подвикваха подигравки и към двете страни, като неколцина се осмелиха да хвърлят по някой камък. Противниците заеха позиции, но все още се колебаеха, претегляха се един друг и се чудеха какво да предприемат. Погледът на Амата се местеше ту към свадата, ту към Якопоне, после пак обратно, а накрая мярна патрулна двойка — часовите най-сетне бяха чули суматохата и тичаха към мястото с извадени алебарди.
— Каква е тая врява? — провикна се единият.
Двете противникови групи пак закрещяха и заразмахваха ръце, към тях се присъединиха и зяпачите, които най-сетне се осмелиха да приближат. Часовият вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат. Амата излезе от скривалището си и отметна качулката си назад.
— Тези мъже от Тоди се опитаха да ме отвлекат, въпреки че съм гражданка на Асизи. — Думите излизаха с мъка от устата й, говоренето й причиняваше болка. Рицарят явно й бе разбил устната, когато й закри устата с ръката си.
— Това е дона Амата — чу се женски глас от тълпата.
— Конете им връхлетяха върху този миролюбив и добър човечец — продължи тя, като посочи тялото на Якопоне. — Ако не беше той, щяха да осъществят плана си.
— Освен това блъснаха каруцата ми и унищожиха половината ми стока — изръмжа търговецът. — А аз също съм гражданин на този град.
И врявата избухна наново. Амата отиде при каещия се и коленичи край него. Чуваше яростта на хората наоколо, насочена към Рофредо.
— Изчезвайте оттук — нареди му часовият. — Излъгахте ни за причината на посещението ви в нашия град.
— Ами каретата и екипажът ми?
— Каретата ви е на трески. За животните се върнете по-глсно, но не очаквайте да си ги получите. Има пострадали жители на Асизи, които следва да бъдат обезщетени, а може да се окаже, че срещу вас има и обвинение в убийство.
Амата вдигна очи точно навреме, за да види обезумелия поглед на Рофредо, насочен към нея. Дано Бог даде никога повече да не й се налага да се изправя срещу това омразно нице. Графът и рицарите му се метнаха по конете си и се отправиха към градската порта. Тълпата ги изпрати с дюдюкания и канонада от камъни.
Жената погали Якопоне по бузата и по проскубаната брада с опакото на ръката си.
— Бедни ми, бедни братовчеде — прошепна тя. — Чуваш ли ме?
Единият часови се надвеси над нея.
— Убиха ли го?
— Жив е, но е лошо ранен.
Някой коленичи до нея на камъните.
— Коларят ми и останалите ще пазят стоката. Искате ли да ви помогна да отнесем този човек някъде?
Тя погледна право в кафявите очи на търговеца. Погледът му не трепна.
— Ще ви бъда благодарна — рече Амата. — Ще се погрижа да му намеря лекар. — Прокара пръсти през сплъстената, мърлява коса и додаде: — Или ако се наложи, да му организирам прилично погребение.