Мъжът пак отметна назад пелерината си и с лекота пое кльощавия Якопоне в мускулестите си ръце.
— Водете ме. Изцяло съм на вашите услуги, мадона.
В гласа му затрептя такава нежност, че тя се обърна да го погледне пак. Възможно ли е този човек да флиртува с нея в такъв момент? Над гъстата му гарвановочерна коса блесна сърдечна усмивка. Стори й се, че очите му са се втренчили в долната половина на лицето й.
Тя вдигна пръсти към наранената си устна и с притеснение установи, че е подута и кърви. Помисли си, че вероятно има стряскащ вид — не беше успяла да се среши, преди другарят на Рофредо да я зашлеви.
Търговецът й се усмихна със съчувствие, но не каза нищо за външния й вид. Пророни една-единствена дума — „А-ма-та“. Проточи всяка от трите кратки срички, като ги превъртя в езика си като дегустатор, който изпробва нова реколта вино. Погледите им се срещнаха, в неговия заблестя възхита.
— Името ви пасва идеално, мадона.
Амата се облегна на полуотворената входна врата. Търговецът най-сетне се бе върнал да огледа опустошената си каруца. Всичко свърши добре! Той си тръгна тъкмо навреме, смутен не по-малко от нея от прощалните си думи. Но тогава защо и тя изпитва същото разочарование?
Жената се протегна към най-близкия прозорец. Отчупи една ледена висулка от кепенците и я притисна към подутата си устна, после влезе в къщата. Чувстваше се ужасно глупаво. Какво й стана на улицата? Може би се е почувствала замаяна от страх след случилото се с граф Рофредо. Или думите й са били плод на отчаяние. Така или иначе, тя не млъкна през целия път към къщи. Изпита неистово желание да разкаже на непознатия мъж всичко, което бе преживяла.
— Едва две години по-рано единственото ми желание бе да водя простичък отшелнически живот в горска колиба, но монасите хвърлиха приятеля ми в тъмница. Не точно приятел, по-скоро духовен наставник. После месеци наред не мислех за нищо друго, освен как да отмъстя за семейството си… за нещо, което се случи, когато бях дете. Но обектът на отмъщението ми изчезна от града. За щастие, през целия този объркан период живеех при една благородна жена, бях й прислужница, но тя ме имаше за своя дъщеря или може би внучка. А ето че сега тя не е между живите и ми завеща къщата и парите си, и съм обсадена от алчни кандидати като граф Рофредо. Всички ми казват, че трябва да се омъжа, за да предпазя онова, което имам, но в същото време всичките кандидати са толкова отвратителни, че се научих да ценя свободата си, което само по себе си ме изненадва, тъй като някога сама исках да се омъжа. — Пое си дъх и накрая изстреля: — И ето че сега едва ли не изпитвам ужас от брака. Вие как мислите, синьор? Имате ли жена, семейство?
Още щом зададе въпроса, тя се изчерви, внезапно осъзнала, че през цялото време е бърборила, пък и от проявената дързост — по всяка вероятност отприщена от решението, което й предстоеше да вземе, при това много скоро. Но мъжьт не й се присмя. Спря насред крачка, намести тялото на каещия се в ръцете си и се обърна с лице към нея. Заговори с монотонен глас, без да се задъхва.
— Не, мадона, нямах нито време, нито средства да се оженя. Но нямам скрупули относно брака и съм поласкан, че ме попитахте.
— О, нямах предвид — понечи да възрази тя, но осъзна, че вече и бездруго е казала прекалено много. Напротив, точно това бе имала предвид, но той прояви достатъчно находчивост, че да се направи, че не е разбрал. Тя се почувства длъжна да смени темата.
— Не сте ли уморен? Висок мъж като сир Якопоне сигурно е доста тежък.
Търговецът продължи нагоре по стъпалата.
— Ами. Лек е като перце. Май три години не е слагал залък в устата си. Преди да се захвана с търговия, работех като гребец на венецианска галера. Годините физическа работа все още ме държат във форма.
— Значи сте пътували доста?
— Да, би могло да се каже. Току-що се връщаме от Фландрия и Франция. Стигал съм чак до Изтока и Обетованата земя. — Усмихна се и погледът му грейна. — Мога да ви разказвам такива истории, мадона…
Разговорът им бе прекъснат от дрънчене на оръжия — по стълбите срещу тях се приближаваха тичешком Пио, маестро Роберто и другите мъже от домакинството на Амата.
— Аматина! Слава на Бога, че си добре — извика икономът. — Тръгнахме възможно най-скоро, след като Пио ни разказа за случилото се.
— Бог да ви благослови. Поодраскаха ме тук-там, но граф Рофредо е прогонен от града. Трябва ми доктор за сир Якопоне. Пострада, докато ме спасяваше.
Роберто набързо прецени ситуацията. Изпрати един от хората си за знахар в града. Натовари Пио с повечето от оръжията, които носеха останалите. После той и още един от мъжете поеха Якопоне от ръцете на търговеца.