Докато се изкачваше към крепостта, от наблюдателниците на замъка го следяха неколцина часови. Портата бе отворена, но решетката бе спусната — един вид предпазна мярка. Пазачът я вдигна точно колкото той да мине под нея, при това след като изслуша обяснението му, че идва по работа при господаря. Мъжът пое повода на коня и поведе Орфео към група рицари, събрали се на двора. Направи знак на търговеца да слезе от седлото и да изчака на прилично разстояние. Един от мъжете се отдели от останалите.
— Господарю Калисто — подхвана пазачът, — този човек е дошъл да говори с вас. Представи се като Орфео ди Анджело Бернардоне.
Калисто дела Рока отпрати слугата. Онзи пое юздите на коня на госта и поведе животното към конюшнята.
— Името ви ми е познато — изгъргори домакинът и поведе Орфео към приемната. — Откъде?
— Баща ми и предишният господар на крепостта имаха общи дела — преди около осем години.
Калисто се обърна да го погледне, но не каза нищо, преди да влязат в сградата. Настани се в огромно кресло и посочи на Орфео едно канапе наблизо. Докато търговецът си сваляше наметалото, домакинът зачовърка един цирей на шията си.
Орфео извърна глава, чул приближаването на женски стъпки. Прецени, че двете жени, които влязоха, са по-големи от очакваната възраст на момичето. Господарят проследи погледа му.
— Харесват ли ти? — Устните му се разляха в лъстива усмивка. — Ако останеш да ми гостуваш с преспиване, и двете са твои за през нощта.
Калисто го изпробва, рече си Орфео.
— Всъщност това ми напомня за повода да дойда тук — отвърна той. — Търся една жена, ако не се лъжа, вече би трябвало да е осемнайсет-двайсетгодишна.
Ръката на Калисто небрежно се плъзна към ефеса на меча му, макар гласът му да остана приветлив.
— Роднина ли?
— Не. Дори не знам как се казва. Знаеш ли за нападението на баща ти над Колдимецо в окръг Тоди отпреди няколко години?
— Дали знам ли? Та аз присъствах лично! Добра работа свършихме, доста кръв се проля. Изобщо не разбраха откъде им дойде. — Докато говореше, тъмните му очи заблестяха.
Орфео стисна зъби. Прииска му се да сграбчи това злорадо животно за гърлото, ей тук, както си седят, като компенсация, задето не бе имал подобна възможност да стори същото с баща му, но си напомни, че е дошъл с определена цел. Първото нещо, което научава един търговец, е да контролира чувствата си.
— Имаше едно момиче, тогава още дете — продължи той. — Баща ти, струва ми се, я взе за своя робиня.
Калисто скочи на крака.
— Онази кучка! За какво я търсиш? — Протегна ръката, с която държеше меча си. — Виждаш ли този белег? Опита се да ми отреже пръста. Вече едва държа оръжие с тази ръка.
Орфео се изправи възможно най-кротко. Не искаше да гледа събеседника си от долу на горе, понеже настроенията на онзи явно се меняха светкавично и непредвидимо. Явно беше кибритлия. Орфео нямаше намерение да остане седнал и да се окаже лесна мишена за яростта на домакина. Пък и започваше да се опасява, че момичето може да не е между живите. Щом е дръзнала да посегне на такъв като него, най-вероятно е заплатила висока цена.
— Наказа ли я за стореното?
— Избяга ми малката уличница! Още същия ден напусна крепостта заедно с набожната ми сестра. Дяволът да им го начука, нищо че станаха монахини.
Орфео усети как кесията, увесена отстрани на кръста му, внезапно натежа. Ако детето е на сигурно място зад манастирски стени, значи няма да се наложи да се пазари със сина на убиеца. От друга страна, не можеше да не попита къде, в крайна сметка, е попаднало момичето.
— Как мога да я намеря, ако искам да я видя?
— Доброто ли й мислиш или напротив? — Очите на Калисто станаха тесни като цепки. — Ако й мислиш доброто, те предупреждавам, че съм готов ей сегичка да ти прережа гърлото и да увеся главата ти на портала.
Орфео се сепна вътрешно, макар изражението му да остана непроменено.
— Няма да се наложи — отвърна. — След като е в Божиите ръце, нямам работа с нея. — Усмихна се фалшиво и кимна, без да откъсва поглед от меча на домакина. Докато свеждаше глава, верижката около шията му излезе изпод туниката и пръстенът, който висеше на нея, се залюля пред гърдите му.