— Като те слушам, свят човек. С какво точно обиди ордена? — попита отшелникът.
— Също като мен присъстваше на проповедите на абат Йоахим. Само че разпространяваше някои от идеите му, насочени срещу властта на духовенството. И прелатите в Париж се обърнаха срещу него. В качеството си на генерал-министър трябваше да го накажа, понеже твърденията му граничеха с ерес. Но не можах да го направя, тъй като прозирах безукорната логика, скрита зад твърденията му. Всъщност някои от писанията му бяха приписани на мен. После, когато той падна, аз го последвах. Конвентуалите, които искаха да ме сменят, просто си намериха извинение.
Джовани потопи залък хляб във воднистия бульон, докато омекна достатъчно, че да може да го сдъвче. Преглътна залъка и отпи от чорбата. Конрад се опита да насочи вниманието му обратно към темата.
— Какво прибави Джерардино към учението на Йоахим?
Джовани вдигна рязко поглед, още преди Конрад да е довършил изречението си, на лицето му бе изписана изненада, и отшелникът се подготви за поредното отклонение на другаря си.
— Извинявай, брате. Сетих се за една песен, която не бях пял от години. Казват, че е била изпята от една млада жена като предупреждение за идните събития.
— Така и не разбрах кои са тия римляни, нито лъвът, нито лисицата, както не знам и кой е антихристът и за каква мерзост на запустението говори в пророчествата си Йоахим. Години наред бях убеден, че антихристът е император Фридрих; манията му да се къпе всеки ден, дори в неделя, беше доказателство, че не зачита ни Божиите заповеди, ни празниците и тайнствата на църквата. Но когато Фридрих почина, а останалите пророчества останаха неизпълнени, започнах да се съмнявам. Помолих Джерардино за мнение, а той се позова на Исая, глава осемнайсета, от „Горко на земята, която се осенява…“ и т.н. до края, имайки предвид кастилския крал Алфонсо. „Определено той е онзи проклет антихрист, за когото говорят всички доктори и светци, така каза.“ Що се отнася до мерзостта на запустението, със същата убеденост вярваше, че с този термин се описва бъдещ папа, който ще проявява склонност към симония.
— За такива ли тълкувания хвърлиха Джерардино зад решетките? — попита Конрад.
— Не съвсем, макар че определено го направиха за посмешище уж от името на университетските преподаватели. Абат Йоахим разделя времето на три: в първия етап Богът Отец работи потайно сред патриарсите и пророците. Във втория — Синът работи посредством Апостолите и техните последователи, духовенството, за което Той казва: „Отецът ми работи досега, а оттук нататък ще се грижа аз.“ В последния етап Светият дух ще работи чрез религиозните ордени, монаси и монахини, като пренареди по нов начин йерархиите. Не че Старият и Новият завет ще бъдат отменени, нищо подобно, но очите человечески ще бъдат отворени от Духа, за да прозрат новото откровение в древните писания — Вечно евангелие, изхождащо от Заветите, както неговият автор, Светият дух, произхожда от Отца и Сина. Но преди да се случи това, ще настанат сътресенията, предречени в Апокалипсиса, Битката при Армагедон, която ще предшества владичеството на светците. Смятахме, че годината на катаклизмите ще е 1260.
— И защо точно тогава?
— Изглеждаше недвусмислено посочено в Книгата на Иудит. Иудит живее като вдовица три години и шест месеца, тоест 1260 дни. Тя символизира църквата, която надживява Христос, своя жених, не с 1260 дни, а с толкова години. Ето защо лето 1260 би трябвало да е преломна точка в живота на църквата.
— Но ако нашият Бог е умрял през трийсет и третата си година — прекъсна го Конрад, — не би ли следвало пророчеството да се изпълни трийсет и три години след лето господне 1260?
Джовани вдигна очи, за да погледне Конрад, после потърка челото си с юмрук.
— Разбира се! Ето защо събитията, предречени от Йоахим, все още не са се случили. Джерардино не е взел това предвид. Но имаше и още нещо.
Той публикува „Въведение към Вечното евангелие“, където бяха включени най-известните произведения на абат Йоахим, с предговор и бележки, съставени от самия него. Тайнствата са просто преходни символи, така твърдеше той, които следва да бъдат оставяни встрани по време на владичеството на Светия дух. Наред с това, както вече ти казах, той постави знак за равенство между папата и мерзостта на запустението и за няколкото години, оставащи до годината на осъществяване на пророчеството, папската институция остана недоволна. После той обяви, че свети Франциск е новият Христос, дошъл да замести Исус, Христос на втората епоха. Парижките школи не можеха да позволят подобно твърдение да остане необорено и повдигнаха въпроса пред папска комисия през 1255. Комисията заклейми творчеството на Джерардино и изгори всички преписи на книгите му. Сега, както изглежда, е дошъл редът на Джерардино да се раздели с живота като еретик, отлъчен за упорството си, понеже той така и не оттегли неортодоксалните си идеи.