Въпреки жизнерадостното си настроение, докато ядяха плодовете и сиренето и пиеха първата от двете кани вино, които бе приготвила, Бернардоне като че се поотдръпна. Дали пък тя не се държеше твърде резервирано с него. Трябваше да внимава да не се издаде. Или пък сега, когато останаха насаме, търговецът бе изпитал свян, нетипичен за него в нормална ситуация. На няколко пъти лицето му рязко ставаше сериозно, сякаш преминаващ облак затулваше искрящ поток. Но всеки път, когато той понечваше да подхване по-сериозна тема, се сепваше и продължаваше със закачките. Santa Maria, дали ще се възползва от уединението им, за да й предложи брак? Тя рязко отхвърли тази мисъл от главата си. Трябваше да гледа на него само като на омразен враг на семейството й.
Може пък да чака да изпразни и втората кана, преди да разкрие мислите си пред нея, събрал кураж от виното. Надяваше се дотогава да е заспал. Напълни пак чашата му, докато той й разказваше за пътуванията си из тази част на страната като малък. Тя се усмихна обезоръжаващо и остави каната, като в същото време отпусна ножницата под ръкава си. Де да знаеше какви заклинания изпълняват еврейските пророци преди жертвоприношения за изкупление. Щеше да си ги каже наум. Пий, сине на Луцифер, подкани го тя в мислите си. Приготви се да уравновесиш везната.
Никога не бе убивала човек хладнокръвно. Схватката с монаха от Губио не улесняваше сегашната й задача. Тогава тя нанесе удар инстинктивно, в борба за живота си. Ако не го бе изпреварила, монахът щеше да я обезглави, без да се замисли. А сега щеше да прониже меката плът на спящ човек — както чиракът в кухнята кълца главата на петел. Или както Иудит е обезглавила Олоферна37, потънал в сън, след като е правил любов с нея. Амата вече бе решила, че ще се моли искрено над трупа на Орфео, след като свърши работата, понеже той не беше злодей като Симоне дела Рока, а просто злочест поради потеклото си. После възнамеряваше да захвърли тялото му в гората, оставяйки останалото на дивите зверове, и да каже на чичо си, че негодникът е избягал, след като е откраднал… по дяволите, тази подробност й беше изхвръкнала от главата! Трябваше да вземе със себе си някакъв накит или друга ценна вещ — при това след като я размахва насам-натам из двореца така, че всички да я видят, разбира се.
Докато Орфео пиеше, слънцето превали пладне, потайни сенки взеха да пропълзяват откъм западния, край на поляната. Най-сетне търговецът се прозя и се изтегна на одеялото, клепачите му натежаха от виното и топлия планински въздух. Златната верижка на врата му сигурно държи кръст, рече си тя, но дори този свят символ не би могъл да го защити вече. Усети напрежение в мускулите на ръката си. Хайде да се свършва! Още миг и всичко ще е приключило. Най-накрая ще постигне възмездие и ще бъде свободна да продължи напред с живота си. Амата въздъхна шумно, като се опита да отпусне треперещите си крайници, и извади ножа от ножницата.
Внезапна глъчка откъм пътеката я накара да подскочи. Бързо прибра ножа в диплите на дрехата си. На поляната се изсипаха група врещящи деца, водени от Терезина.
— Ето я! Намерих я! — извика Терезина. Стовари се на тревата в краката на Амата, а Орфео се надигна, като търкаше очи и се мъчеше да прогони замаята от главата си. Децата на прислужника последваха примера на Терезина и насядаха наоколо.
— Лельо Амата, разкажи ни приказка — примоли се малката.
— Приказка за принц и принцеса — додаде друго момиченце.
Амата се беше задъхала от уплаха, която й донесоха децата. Притисна ръка до гърдите си, като се опитваше да обуздае бесния ритъм на сърцето си.
— Аз ще ви разкажа приказка — отвърна сънено Орфео. Извади кърпичка от ръкава си и я овърза около кутрето си. — Ето го принца — обясни той. Обърна се към Амата. — Ще ни е нужна и вашата кърпичка, мадона.
Жената си помисли за празната ножница, привързана за ръката й.
— Забравила съм да си взема… — заекна тя.
— Аз имам кърпичка — отвърна важно Терезина. Беше малко зацапана, но Орфео й благодари с рицарски жест. Помоли Амата да вдигне кутрето си и омота кърпичката около него.
— Ти си принцесата.
Изправи пръста й и подхвана:
— Имало едно време млад принц, който пътувал с баща си и братята си в далечна земя. — Ръката му заподскача пред децата с изправени нагоре пръсти. — Един ден спрели пред замък и принцът съзрял красива малка принцеса, застанала на прозореца на кулата, била не по-голяма, отколкото сте вие сега. Принцът й помахал с ей такава кукла, досущ като тази. — Орфео вдигна ръката на Амата, докато се извиси над неговата, и се взря в очите й, като в същото време извърши поклон с овързания в кърпичка пръст.