Амата отбягваше погледа му. Какви ги върши той? И откога знае коя е тя? Това ли се опитваше да й каже?
Орфео продължи с по-плътен глас. Перна с показалеца си пръста на Амата.
— Бащите им се спречкали и принцът и семейството му напуснали замъка, без той да има възможност да се запознае с принцесата.
— О! — възкликнаха едновременно децата.
— Бащата на принца бил много ядосан на бащата на принцесата. Щом се прибралиу дома, наел един зъл рицар, за да нападне замъка. Рицарят убил майката и бащата на принцесата, а самата нея отвел в мрачна крепост. — Орфео обви свободната си ръка около „принцесата“ и „я“ придърпа бавно към себе си. — Злият рицар я държал в робство в продължение на много години, през които тя пораснала и се превърнала в прелестна млада жена.
Междувременно принцът се чувствал толкова оскърбен от баща си и така му се ядосал, че избягал от дома си и отплавал към Обетованата земя. Един ден, много години по-късно, когато вече бил възмъжал, той се запознал с папата. И Il Papa му казал: „Трябва да се прибереш у дома, млади принце, и да изкупиш престъплението на баща си.“
При споменаването на папата, в случая палеца на Орфео, очите на децата се ококориха.
— И така, принцът се прибрал в родината си. Тръгнал по следите на принцесата и стигнал до замъка на злия рицар, но когато пристигнал там, установил, че тя е избягала. — Ръката му се отвори и освободи пръста на Амата. — „Тя е в манастир“, избоботил рицарят и още същата вечер изпратил хората си да убият принца, за да няма никаква възможност той да намери принцесата. Но по волята на съдбата вместо принца убийците посекли неговия приятел.
Гласът на Орфео затрепери, ръката му също. Децата се спогледаха, после обърнаха погледи към разказвача.
Забелязала борбата на чувства, разиграваща се в душата му, Амата пое нишката на историята:
— Принцът отишъл да разкаже на една дама, с която се бил запознал наскоро, за претърпяната загуба на приятеля си. Тя го помолила да я придружи като неин охранител в пътуването й до родния й дом и той се съгласил. И знаете ли какво?
Амата най-неочаквано обиколи с поглед всички деца.
— Когато пристигнали в дома й, се оказало, че това е крепостта, където той бил видял онази малка принцеса.
Орфео бе успял да се окопити и да възстанови гласа си.
— Принцът осъзнал, че дамата е същата принцеса, която търсил през всичките тези години. — Допря пръста си до обвития в кърпичка пръст на Амата.
— И той поискал ли ръката й, та да заживеят в мир и сговор? — попита Терезина.
Орфео се загледа в озарените от очакване личица. Погледна Амата и в очите му заблестя същият въпрос.
Тя поклати глава.
— Това си е твоята приказка — отвърна Амата.
— Не веднага — рече накрая търговецът. — Най-напред искал да се реваншира пред принцесата. Помолил я да го вземе на служба като неин рицар и да го изпрати на мисия. — Орфео замълча за миг, после продължи: — Но тази приказка ще ви разкажа някой друг път.
— Разкажи ни я сега — проплака Терезина.
— Сега трябва да поговоря с леля ти — рече Орфео. — Насаме. — Направи знак на децата да се изправят. — Идете да поскитате из гората — може пък да намерите нещо интересно. Само не се отдалечавайте много.
— Не се тревожи. Няма да се загубим. Играем си тук по цял ден.
Щом децата се скриха от поглед, Амата легна на одеялото, затворила очи, по-объркана от всякога. Завивката й се стори твърда, щом Орфео помръдна до нея. Гръдта му притисна нейната, той се надвеси над нея. Когато устните му докоснаха бузата й, в крайчетата на очите й се събраха сълзи. Тя обаче отказа да ги отвори, за да го погледне. Обви ръка около шията му и го придърпа към себе си, докато лявата й ръка търсеше дръжката на кинжала. Бернардоне, Бернардоне! Това име бумтеше в ушите й като сатанински тътен. Тя стисна дръжката на ножа и вдигна ръка, но затрепери тъй неконтролируемо, че оръжието изпадна от пръстите й. Отскочи от рамото на Орфео и се изтърколи безобидно на одеялото.
Мъжът погледна ножа, после сълзите, рукнали по бузите на Амата. Пое брадичката й в шепата си.
— Аз не съм ви враг, мадона. Баща ми бе ваш враг. Симоне дела Рока бе ваш враг. Синът му Калисто би се радвал да ни види и двамата в гроба. Но аз съм тук, за да ви помогна с каквото мога. — Вгледа се в очите й, изражението му помръкна от тъга. — Обичам те, Аматина.
Дълбочината на погледа му погълна и последните искрици омраза в сърцето на Амата. Тя го прегърна и го притисна силно към себе си.
— Тогава какво искаш от мен? — прошепна.
Устните му се движеха плътно до ухото й, толкова близо, че усещаше дъха му.
— Наистина ли искаш да го изрека, при все че децата играят толкова наблизо? — Той вдигна глава и се отдръпна от нея, ъгълчетата на устните му трептяха дяволито. После лицето му изведнъж стана сериозно.