Годините, прекарани в гребане, бяха променили дундестото му момчешко телосложение. Все пак обаче тези бяха трима и по всяка вероятност щяха да разчитат повече на мечовете си, отколкото на физическа сила.
Но дали превъзбуден от добрите новини, или просто въодушевен от новата си роля на телохранител на господаря си, Орфео бе нетърпелив да влезе в разпра. Щом тримата доближиха, Орфео повиши глас:
— Не мислиш ли, Марко, че в Генуа е пълно с кастрирани еретици и женоря без капка свян?
Докато говореше, блесналите му очи не се отделяха от непознатите. Те отвърнаха на погледа му.
— Съмнявам се — избоботи единият, — затова пък венецианците определено са гъзолизци и лъжци.
Марко се завъртя, за да застане редом до Орфео, и двамата обърнати с лице към генуезците. Петимата мъже посегнаха към мечовете си едновременно.
— Сир Поло. Сир Поло — чу се тъничък, останал без дъх гласец някъде зад тях. — Елате бързо! Баща ви каза да се върнете незабавно в лагера.
— О, сир Поло — изимитира интонацията му един от генуезците. — Тичкайте при тати, преди да сте получил някоя драскотина.
— Моля ви. Всички. Свалете оръжието — изпищя евнухът. — Важно е.
— Какво има? — тросна се Марко, без да сваля очи от тримата си противници и техните мечове. — Какво толкова се е случило?
— Имаме си папа, сир Поло. След трийсет и един месеца най-сетне си имаме папа.
В голямата зала на своя замък Тебалдо Висконти от Пиаченца очакваше да приеме антуража на Поло, като попиваше влажните си слепоочия с ароматизирана везана кърпичка. През сводестите прозорци по протежение на цялата западна стена нахлуваше ослепителна слънчева светлина.
Нима минаха цели две години, откак Николо и брат му Мафео пристигнаха в Акра като пратеници на Великия хан? Колкото повече остаряваше, толкова по-бързо минаваха месеците. Спомни си първото си впечатление от двамата венециански търговци: добре подготвени, деликатни мъже. Те известяваха Тебалдо, в качеството му на папски нунций, за нуждите на императора.
„Кубла хан, върховен глава на всички татари, би желал римският папа да му прати сто мъдреци, запознати изтънко както с християнската религия, така и със седемте изкуства, и готови да докажат в честен и справедлив спор, че боговете на татарите и идолите, почитани в техните домове, са най-обикновени зли духове и че вярата, изповядвана от християните, се основава на най-неоспоримата възможна истина. Великият хан също така би желал да получи шишенце свето миро от кандилото, що гори в гробницата на Бог Исус Христос, към когото той твърди, че изпитва дълбока почит и счита за истинския Бог.“
Но това бе в лето Господне 1269 — година след като си бе отишъл папа Климент IV.
„Мястото му още е незаето, бе казал тогава Тебалдо на братята Поло, върнете се във Венеция, приберете се у дома да се видите със семействата си и чакайте до избирането на нов папа.“
Така и сториха, а Николо установи, че съпругата, която бе изоставил бременна преди петнайсет години, му е родила син. Беше го кръстила Марко — на светеца покровител на града. Самата тя, както научи Николо, починала при раждането. В крайна сметка обаче две години след първата им у реша с Тебалдо братята Поло се завърнаха в Акра, този път заедно с Марко. Не можели да чакат повече, така обясниха. Кубла хан щял да приеме дългото им отсъствие за обида, а това щяло да има огромни последствия за целия християнски свят.
И сега, точно когато се готвеха да продължат пътешествието си, конклавът на кардиналите беше отхвърлил настоятелните искания за издигане на папа французин от анжуйската клика и бе обявил своя избор: папския престол щеше да заеме досегашният папски нунций в Акра.
Тебалдо чу по каменния коридор пред залата да отекват стъпки и гласове и се надигна от трона си, издялан от ливански кедър. Начело на семейния антураж вървеше Мафео Поло. Той преви коляно и целуна пръстена на Тебалдо.
— Ваше светейшество, каква приятна изненада! Какво име ще приемете за в бъдеще?
— Изборът ми падна върху Григорий — десетият папа с това име.
И той седна, а посетителите му останаха прави пред трона. Те винаги се бяха отнасяли с уважение към личността на нунция, но сега той долови в израженията им нов нюанс, който го смути. Дори в най-смелите си мечти не си бе представял, че един ден може да стане папа. И сега, когато бе провъзгласен за глава на християнската църква в цял свят, предпочиташе да приеме едно от по-скромните звания на папския сан: Servus servorum Dei, слуга на Божиите слуги.
— Новината дойде точно навреме — рече той. — Още ден-два и щяхте да сте отплавали към Малка Армения.
Направи знак на писаря, който стоеше край полуотворената странична врата. Той на свой ред извърна глава и в залата влязоха двама доминикански монаси с внушителни осанки.