— Днес светът изглежда далеч по-ужасно от някога. С порочния си личен пример клирът разколебава миряните — както морално, така и във вярата. Мнозина не са целомъдрени, държат наложници в домовете си или съгрешават тук и там с различни люде. Простолюдието вероятно би помислило тези грехове за приемливи от Бога, ако ние, монасите, не проповядвахме срещу тях; а невежите жени биха се заблудили, че не е грях да съгрешиш с такъв свещеник, както, не е тайна, някои са били принуждавани да правят. Честната жена се бои да не изгуби репутацията си, ако се изповяда пред такъв духовник.
Последният папски нунций в Германия отстраняваше от длъжност свещеници, склонявали към грях монахини от различни ордени — отстрани ги от постовете и им спря всички доходи. Освен това отлъчи всички, които на практика извършиха грях заедно с тях. Мнозина пострадаха от тази присъда.
И същите тези отлъчени от църквата духовници се върнаха в паствата си, все едно нищо не се е случило, и започнаха наново, всеки ден, да разпъват Христос. Техните изповеди и опрощения изгубиха смисъл, миряните нямаха право да посещават службите им. По този начин цели паства бяха пометени в пъкъла, понеже се свързваха с отлъчени от църквата. Така дяволът се сдобива с най-много души.
Тъй като нецеломъдрените свещеници, незаконните, провинените в симония — всички те са загубили силата да се обвързват и освобождават от греха.
Но те продължават да спъват монасите в техните богослужения. Ако никога не се осланяме на никое паство, а само на волята на местния свещеник, едва ли ще можем да останем. Дали по своя воля или подтикнати от епископите си, ще ни изхвърлят от своите паства по-бързо от еретици или от евреи.
От отсрещната страна на нефа се надигна боботене.
— Общи приказки. Клевети — обади се някой достатъчно силно, че да го чуят чак монасите.
Монахът архиепископ Одо Ригалди скочи на крака.
— През 1261 папа Урбан ми заръча да свикам събор в Равена, за да бъдат събрани средства срещу татарското нашествие. Вие, енорийските свещеници, отказахте да се включите, докато не се стигна до въпроса за посегателствата на монасите върху вашите привилегии. — Одо огледа мрачно редиците на противниците си, после продължи с пронизителния си глас: — Жалки подлеци! На кого щях да оставя да изповядва миряните от моята епархия, ако не бяха монасите от ордените? Не бих могъл с чиста съвест да ги дам на вас, защото вместо утешение за душите им вие ще им сипете да пият отрова. Отвеждате жените зад олтара, уж на изповед, а там правите с тях онова, което синовете на Илия правели на прага на храма38 — а то е ужасно да се изговори и още по-ужасно да се направи. Именно затова Бог се оплаква от вас чрез устата на пророк Осия: „В дома на Израиля Аз виждам ужасно нещо; там Ефрем блудства, оскверни се Израил.“39 Именно затова сте ядосани, че монасите изповядват миряните — понеже ви е страх да не би да научат от втора ръка за собствените ви злодеяния.
— Пак общи приказки — надигна се същият монотонен глас.
— Епископът на Олмуз ли твърди, че говоря общи приказки? — Одо посочи един свещеник, застанал до стената на нефа. — Кажете ми как да поверя на тук присъстващия отец Жерар да изповядва жени, когато знам прекрасно, че той има пълна къща със синове и дъщери и че не без основание е описан в думите на псалмопевеца: „Синовете ти ще бъдат като маслинени клони около твоята трапеза.“40 И само въпросният Жерар ли е така. — Плъзна поглед по свещениците от бялото духовенство, докато накрая спря погледа си на един епископ от предната редица. — А ти, Анри от Лиеж. Нима не са сред наложниците ти две абатиси и една монахиня? Не се ли хвалеше, че за двайсет месеца си направил четиринайсет деца? Не е ли вярно, че си неграмотен и че си въздигнат до свещенически сан само единайсет години след като си станал епископ?
Отпусна се тежко на мястото си, вените по якия му врат бяха изпъкнали. В същия момент обвиненият Анри се ухили и злорадо и отвърна на удара:
— Бяхме осъдени от монах кардинал и монах архиепископ. Но сред монасите, заемащи прелатски длъжности, има също толкова скандални образи, колкото приписвате нам.
Орфео наблюдаваше тъжното, замислено лице на Григорий, който следеше внимателно дебата. Папата несъмнено бе очаквал подобна язвителност и поне засега изглеждаше подготвен да остави нещата да следват естествения си ход.
Упреците на Анри бяха изправили на крака доминиканския генерал-министър. Обрамчен от бялата си одежда и качулка, той приличаше на светците от витражите на катедралата. Заговори с помирителен монотонен глас:
38
Синовете на Илия, свещениците Офни и Финеес, били „лоши човеци“ и крадели от месото, принасяно в жертва Богу. (Царства I, 2:12-17). — Бел.прев.