Повечето свиваха рамене, но един мъж, облечен в дълга черна роба и четвъртита университетска шапка, прошепна:
— Бенедето Гаетани. Ваш земляк, ако съдя по облеклото ви. Той се гласи за мястото на папата.
Бенедето се поклони ниско пред папския престол.
— Простете, Свети отче. Знам, че денят беше отделен за показанията на монасите, но не мога повече да търпя и да мълча за грубите нарушения на закона, на които съм ставал свидетел в собствения си край. Както Ваше светейшество знае, аз съм от Умбрия, от Тоди. Целият ми живот е преминал върху земята, хранила тези братя минорити. — Посочи Бонавентура. — Многоуважаваният брат кардинал знае прекрасно, че неговите разбойници са не по-читави от тези свещеници. Оскърбяват свободата си с лакомия и своеволия с жените. Той знае по-добре от всеки друг защо управата на миноритите беше принудена да отказва безброй пъти братята францисканци да станат духовни учители на бедните дами клариси.
Що се отнася до обетите за бедност, синовете на брат Бонавентура с такъв успех просят из цялата област, че се налага да пътуват с прислуга, която да им носи ковчежетата с парите. Как харчат събраните средства, могат да ви кажат кръчмарите. Тези братя си записват имената на хората, които са им дали милостиня, с обещанието, че ще се молят за душите им, но още щом прехвърлят близкия хълм, вземат пемзата и остъргват пергамента, та да могат да продадат отново и отново същия лист. Поддържат популярността си сред хората, като с лека ръка раздават епитимии и избягват неприятните задължения като отлъчване от църквата.
Двамата кандидати за папския престол си мятаха яростни погледи през нефа. После в стоманено спокойните очи на Бонавентура заблестя смутено пламъче. Простря пръсти на гърдите си и с мъка си пое дъх. Само след миг генерал-министърът се надигна, олюлявайки се, от мястото си, блед като платно. Задърпа с ръка червената връзка, която прикрепваше кардиналската му шапчица; устните му се движеха, все едно иска да каже нещо, но си седна на мястото, без да отвърне на обвиненията на Бенедето.
Кардинал Гаетани се възползва от мълчанието му. Заби пръст срещу Бонавентура и поднови изобличителната си реч.
— Тези братя, които следват своя основател в светата бедност, вие прогонвате от ордена или, още по-лошо, изтезавате и хвърляте в тъмница. Дори Джовани от Парма, почитан навсякъде за светостта си, през последните шестнайсет години е зад решетките. Не е ли истина, брат Бонавентура? Ще отречеш ли думите ми?
Генерал-министърът с усилия се окопити, за да продължи спора.
— Исках само да съм в съгласие с ордена.
Бе станал бял като вар. Пак изстена, този път по-силно и като че болезнено, и се сгърчи в стола си като опърлен от пламък лист. Слабоватият Илуминато се пресегна да го хване, но тежестта на Бонавентура повлече и двама им на земята. В цялата катедрала се надигна общ вик. На Орфео му се стори, че тънките устни на кардинал Гаетани се разляха в усмивка.
Търговецът обърна погледа си обратно към центъра на събитията, тъкмо навреме, за да види как брат Илуминато прекръства господаря си. След това секретарят направи нещо много странно. Вдигна ръката на Бонавентура към устните си, все едно има намерение да я целуне. Но вместо това той облиза един от пръстите на умиращия, извади пръстена му и го пъхна в джоба си.
Слисаният Григорий слезе от трона и се надвеси над жезъла си.
— Боже, извикайте някого! — успя да изрече накрая. — Човекът се нуждае от последно причастие!
Орфео също гледаше смаян пострадалия. Ето че пред очите му лежеше всевластният похитител на брат Конрад, застанал лице в лице със смъртта, безпомощен в нейната прегръдка, също като клетия Нено. Подобно на кардинал Гаетани, Орфео установи, че полага усилия да сдържи радостта си, тъй като най-сетне виждаше щастливата развръзка на своята мисия.
XXXVII
— Забележително, Аматина. Кой те научи на това?
Граф Гуидо гледаше как племенницата му приготвя лист пергамент за преписване: остърга фината повърхност с пемзата, мина върху нея с кредата за повече мекота, а накрая я заглади. Простря пергамента на високото наклонено писалище, проби миниатюрни дупчици в полетата с метално острие, и накрая използва линийка, за да дръпне тънички хоризонтални черти между дупчиците в полетата. На поставка край писалището й лежеше една-единствена страница, отрязана внимателно от свитъка на брат Лео и покрита с шаблон с отвор, очертаващ реда, който ще се преписва.
— Сир Якопо ми показа как се подготвя лист. Хубава „ангажираща“ работа, която създава заетост на главата и на ръцете ми. Дона Джакома ми нае учители, които ме научиха да чета и пиша.