Песента на Терезина огласи празната стая в съседство до южната лоджия, където бяха подредени писалищата. Оттатък двора чукането на дърводелците огласяше цялата отсрещна галерия. Мъжете изграждаха преградата срещу вятъра, зад която Амата възнамеряваше да измести дейността по преписването през по-хладните месеци.
Взе тънък остър нож и се зае усърдно да дяла предната част на паче перо. Граф Гуидо обяви, че си заминава за Колдимецо в края на седмицата и оттогава Амата нямаше мира. Как да каже на чичо си, че иска да остави Терезина при себе си? Това дете направо й легна на сърцето. Но освен това я движеше и друг мотив. В памет на дона Джакома тя искаше да продължи благотворителната линия на благодетелката си, като се отнесе по същия начин и към представителка на следващото поколение жени в семейството. Но дали дядото на Терезина можеше да се раздели с нея? След смъртта на дъщеря си Вана той бе излял в момичето цялата си любов; тя се бе превърнала в неговата вселена. И макар Терезина да можеше да живее при биологичния си баща в Асизи, Амата трябваше да признае, че Якопоне все още не е готов да бъде баща — нищо че сега, когато животът му бе възвърнал смисъла и целта си, здравето му се подобряваше с всеки изминал ден.
Гуидо смръщи поглед пред страницата на поставката.
— На мен ми се струва невъзможно — рече той. — Никога не бих могъл да седя достатъчно дълго на едно място, че да се науча да чета. Винаги съм си наемал нотариус, който да ми води сметките.
— Надявам се, някой честен човек. — Амата се усмихна, но слухът й бе насочен към стъпките на Терезина в стаята отзад. Боже, колко копнееше да има деца. Откак бе на гости на обреклия се на безбрачие Фабиано, желанието й нарасна още повече. Сега двете с Терезина носеха цялата отговорност за продължаването на рода.
Предната нощ Амата сънува брат си — беше се сбръчкал и разкривил, но лицето му сияеше от щастие. Евнухът в името на Небесното царство! После сънят се промени и тя се озова насаме с Орфео на полянката край Колдимецо. Съхрани тази си фантазия колкото можа, изпаднала в захлас, докато силните му ръце обхождаха бавно влажното й тяло (макар ръцете вероятно да бяха нейните собствени), остана да лежи със затворени очи, току-виж измами съня; стори й се, че остана така, спяща, доста след като първите слънчеви лъчи проникнаха под затворените й клепачи.
Би се отдала и будна на този приятен блян, ако Терезина не бе подала глава на балкона.
— Току-що зърнах татко през отвора за стрелба. Тича по уличката. — Детето се изкикоти. — Татко прилича на щъркел дългокрак, като тича.
Шляпането на босите крака на Якопоне отекна през къщата и нагоре по стълбите към лоджията. Той спря пред тях и се облегна на парапета, опитвайки се да си поеме дъх.
— Делегацията на монасите… — успя да пророни на пресекулки — се върна от Лион.
Амата скочи от стола. Това означаваше, че Орфео също е близо. А може дори да е пътувал с тях. Понечи да каже нещо, но Якопоне вдигна ръка.
— Не е само това. Бонавентура е мъртъв и провинциалните министри се събират, за да изберат нов генерал-министър. Това предвещава само добро за брат Конрад.
Плесна Гуидо по рамото.
— Ела, suocero. Да вървим в базиликата и да видим какво ще научим.
Мъжете тръгнаха, хванати под ръка, Терезина изтопурка подире им по стълбите. Амата бързо прибра ръкописа от поставката и го заключи при другата част от свитъка. Макар да обясняваше на всички посещаващи монаси, че пази горния етаж за домашните си, онзи случай с брат Федерико я научи да бъде по-внимателна. Развърза оцапаната си с мастило престилка и зяпна срещу огромните черни петна по пръстите и ръцете си. Трябваше да се измие.
Затича надолу по стълбите към първия етаж, но не беше достатъчно бърза. Откъм входа се чу писъкът на Терезина. Амата се обърна и видя детето да виси като огромно живо махало от врата на Орфео, а той правеше всичко възможно да я държи с една ръка около кръста. В другата си ръка стискаше запечатан пергамент.
Щом видя Амата, на лицето му, неизбръснато и скрито под слой прах, грейна усмивка. Той се наведе, докато крачетата на Терезина докоснаха пода, и я пусна.
— Куриерът рицар се завърна — рече той. — Нося със себе си Граала на свободата за приятеля ви Конрад.
Падна на коляно, а тя тръгна към него, влязла мигом в царствената си роля. Той се пресегна да поеме ръката й, но тя пъхна двата си юмрука зад гърба.
— Обидих ли с нещо моята дама?
Терезина избухна в смях.
— Ръцете й са целите в мастило. Започна да пише книга.
— Как не се сетих. — Усмивката на Орфео стана още по-широка и докато се изправяше на крака, той поклати глава. — Правилно ли я описах, падре? — рече през рамо.