— Брат Салимбене нарича Фридрих антихрист.
— Глупости. Фридрих беше гений, нищо че се отнасяше с пренебрежение към не един папа. Когато си взе обратно Ерусалим от сарацините, не удари нито една камбана, а патриархът на града отказа да отслужи литургия в негова чест. И защо? Защото спечели града благодарение на приятелството си със султан Ал-Камел, а не със сила. Ожени се за дъщерята на султана и за още петдесет други сарацински жени. Споделяше мюсюлманската любов към мъдростта и дори се възхищаваше от Корана, тяхната свещена книга. Фридрих насели Сицилия с философи и астролози от цял Левант, нае преводачи, които да преведат всичките им слова на латински. Любимото му съкровище беше един астролаб, дар от султана.
За пръв път тази вечер Орфео показа известно въодушевление.
— В Палермо, където императорът построи величествената си крепост, се издигат джамии и четвъртити бели къщи, досущ като на Изток. Говори се, че по пладне половината му двор става, за да изрече молитвите към Мохамед. Домакинството му въртят турци и негри, никога не тръгва на път, без да вземе своите камили, леопарди, маймуни, лъвове и екзотични птици… и дори жираф.
— Виждал ли си тези същества?
— Да, Аматина, и си мечтая ти също да ги видиш. Докато бях в Лион и се възхищавах на прелестните цветни стъкла на катедралата, си мислех за теб и за това колко бих искал да споделя всички чудеса на света с теб.
— А като какъв се виждаш да работиш?
Орфео се усмихна широко.
— Представям си, че най-сетне съм станал голям търговец. Пътувам из цял Левант и дори отвъд Катай. Тази част от мечтата ми си е останала непокътната още от времето, прекарано с Марко.
— Ами аз? Какво правя аз, докато ти пътуваш, разменяш, продаваш и купуваш из големите тържища по света? Партньори ли сме и в това твое начинание?
— Радваш се на слънцето в Палермо, скъпа моя — засмя се той. — Моряците не биха допуснали жена да се качи на борда. Носи нещастие. Ти си моята търпелива и предана съпруга. — Пак се засмя и додаде, размахвайки пръст: — И вярна. Някой трябва да отглежда децата ни. Мечтата ми включва цял куп деца.
— Значи трябва от време на време да доплаваш до дома, за да забременявам?
Остротата на въпроса й го стресна.
— Това е само мечта, Аматина. Мислех, че и ти искаш много бебета.
— Да, така е. Но мечтата ти ми се вижда скъпичка. За да търгуваш на високо ниво, ще са ти нужни доста пари.
— Но с общи усилия…
Тя допря пръст на устните му.
— Не забравяй. Сега попечител на моето богатство е чичо Гуидо. Мислех си да го накарам да задели голяма част от парите, преди да се омъжа, за Терезина. И, разбира се, дьлжа много на монасите от „Сан Пиетро“, задето са спасили живота на брат ми. Искат да разширят къщата си за гости. — Вгледа се в очите му, сигурна, че отговорът на следващия й въпрос се крие в тях — видя го, още преди устните му да го изрекат. — Още ли ще искаш да се ожениш за мен, ако доходите ми не надхвърлят нуждите на това домакинство?
Дори отражението на светлината на свещта в зениците на Орфео не успя да запали наново искрата, угасена от въпроса й.
— Мисля, че си играете с мен, мадона.
Изправи се на крака в момента, в който Терезина дойде да си получи целувките за лека нощ.
Детето го обожава, рече си Амата. Как само засилва, щом той я прегърне. И аз го обичам, по дяволите, и аз искам да ме прегърне, но…
Изведнъж се почувства изтощена и обезсърчена от разочарованието, което току-що видя изписано на лицето на Орфео. Явно „мечтата“ му потвърждаваше най-ужасните й страхове — нищо, че беше само плод на фантазията.
Целуна Терезина по челото и вдигна поглед към чичо си, който тъкмо идваше да отведе внучката си.
— Ще помогна на дядо Гуидо да те сложи в леглото — рече й тя. — Трябва да говоря с него.
— За какво? — попита Терезина.
— За теб, щурчето ми.
Орфео се отпусна обратно на стола си, мрачен и притихнал, докато тя отведе момичето от стаята. Амата му направи знак да я чака да се върне, но той се обърна на другата страна. В дъното на залата оцелелите слушатели на Салимбене се заливаха от смях.
Кръглата юлска месечина осветяваше стаята, в която Амата обикновено спеше сама. Винаги се бе наслаждавала на лукса да си има собствена стая в тази къща — стаята, която някога са използвали синовете на дона Джакома, макар самата господарка на дома да бе предпочитала да спи заедно с останалите жени от домакинството в голямата спалня. През последните седмици Амата направи изключение. Крехкото телце на Терезина се беше свило на топка на един сламеник в ъгъла, бледите й ръчички се мержелееха като призраци сред влажните сенки.