Амата се излегна по гръб и протегна ръце над главата си. Взираше се в балдахина с широко отворени очи, по слепоочието й се изтърколи самотна сълза. Това би трябвало да бъде най-щастливата нощ в живота й. Любовта я обграждаше отвсякъде, но при все това за няколко кратки часа сладкото вино на приятелството се бе вкиснало като жлъч.
Нима беше егоистка или прекалено голяма оптимистка, та да очаква тези мъже да разберат мечтите й? Надяваше се Гуидо да се съгласи безусловно с плановете й относно Терезина. След като детето приключи с молитвите си и затвори очи, Амата отведе чичо си надолу по коридора, където известно време той стоя, вслушан в тишината. Но щом му предложи да остави малката при нея, над очите му се спусна сянка. Признаваше, че след като Амата и Орфео се оженят, за Терезина ще е по-добре да бъде отгледана от млада двойка, но не виждаше причина да оставя внучката си само за да се научи тя да чете и пише. Накрая все пак обеща да преспи с тази идея.
— Не съм убедена, че ще се омъжа за Орфео — рече внезапно Амата, като че подтиквана от зъл демон. — Имам нужда от истинско семейство. Опасявам се, че той вечно ще отсъства.
— Глупости — скастри я Гуидо. — Нормално е един мъж да го няма. Аз не бях виждал жена си цели три години, докато се биех в кръстоносния поход на императора. Когато ги призове велика идея или важна работа, мъжете с достойнство трябва да откликнат. Светът се разраства, Амата, и приключенски настроените духове като Орфео непрекъснато ще търсят начини да обхождат границите му. Трябва да си предоволна, че те ухажва мъж с такава енергия.
— Но когато ме погледне, се боя, че вижда не мен, а зестрата ми.
— Напълно в реда на нещата. — Гуидо я разтърси за раменете, сякаш се надяваше да й вкара малко здрав разум в главата. — Какво ти става, дете? — Вгледа се в очите й, лицето му почти докосваше нейното. Докато говореше, от устата му я лъхна възкиселата миризма на вино. — Обещавам ти, Амата. Няма да оставя Терезина на грижите ти преди деня на твоята сватба. Не бих я оставил в дом, където цари хаос и объркване. Двамата с нея се прибираме в Колдимецо, както възнамерявах. — Чичо й се върна в залата, мърморейки си ядно под носа. Тя изчака червенината по бузите и ушите й да избледнее, едва ли не боейки се да го последва, но усещаше, че трябва да се извини на Орфео. Надяваше се той да е склонен да продължат разговора и най-сетне тя да успее да изложи по-ясно опасенията си.
Когато се върна в залата, я завари почти празна — само в единия й край се приготвяха за сън монасите и мъжете от прислугата. Орфео я чакаше, потънал в размисъл в стола си, но не й даде никаква възможност да говори. Вместо това скочи и изстреля на един дъх:
— Мисля още сутринта да си пренеса нещата при сир Доменико и да остана там. — Загриза долната си устна. — Оставям писмото за помилването на приятеля ти тук. Брат Салимбене ще се погрижи новоизбраният генерал-министър да го получи.
Рязкото му отношение я прониза до болка, толкова, че забрави, че се е върнала, за да се извини.
— Ще ми се обадиш ли? — попита го. — Искам да си останем приятели независимо от всичко.
Той отвърна уклончиво. Измърмори нещо, че сир Доменико можело да го изпрати на поредната мисия, след което се присъедини към другите мъже.
Амата отиде да си легне със свито сърце. Колебанието й по отношение на брака ядоса Гуидо и нарани гордостта на Орфео и сега тази гордост се издигаше помежду им като непристъпна планина. Дано поне да е само за тази вечер. Докато се завиваше с мекия чаршаф, Амата дръзна да си пожелае Орфео да поиска да я види отново. Но дали би я разбрал напълно?
— Толкова съм уплашена — прошепна накрая във възглавницата си — съвсем същите думи, които през цялото време бе искала да каже на Орфео.
XXXVIII
Дзеферино се потътри през тунела над килията на Конрад, последван от втори чифт стъпки, които монахът не разпозна. Първата му мисъл беше, че тъмничарят води нов затворник. Повдигна вяло глава при приближаването на факлата. Ключалката прещрака. Дзеферино вдигна решетката и поведе надолу по стълбите непознат монах. Слизайки, тъмничарят подвикна на Конрад и Джовани.
— Братя. Брат Джироламо от Асколи, вашият нов генерал-министър, е дошъл да говори с вас.
Затворниците се изправиха на крака, изтракаха вериги.
По знак на Джироламо Дзеферино извади огромен ключ от връзката на колана си и се наведе над краката на Конрад. Отключи прангите около глезените му и ги захвърли встрани с победен звън.