— Нашият Свят отец, папа Григорий X — подхвана генерал-министърът, — опрощава деянията ти срещу ордена, брате. Свободен си да си вървиш. Добре си дошъл да отседнеш тук, в „Сакро Конвенто“, докато се възстановиш здравословно. Съветвам те да не бързаш и да се оставиш на грижите на нашия брат от лечебницата.
Конрад примигна срещу светлината. От освободените му от прангите глезени рукна кръв. Въпреки че се бе надявал с месеци, прозаичната внезапност на освобождаването му изглеждаше направо нереална. Разкъса паяжините в мислите си, за да е сигурен, че е чул добре.
— В скоро време, когато възстановиш силите си, ще поговорим пак, брате Конрад — продължи Джироламо. — Имам планове за теб и искам да станеш мой емисар при братята спиритуали, за да ми помогнеш да ги спечеля обратно на страната на братството. Като човек, съпричастен с ритуалите им, и бивш затворник на конвентуалите, те със сигурност ще те чуят, ако пожелаеш да им обясниш, че промяната в ордена е неизбежна, ако искаме той да се разраства и да оцелее. Убеден съм, че тук присъстващият брат Джовани също го е знаел, докато е заемал поста генерал-министър.
Мислите на Конрад драпаха да излязат на повърхността, все едно беше сомнамбул.
— Поласкан съм от доверието ви, брат Джироламо, но наскоро си дадох клетва, която се надявам да ми позволите да осъществя. Обещах си пред Бога, че ако някога изляза от тук, известно време ще поработя сред прокажени. Но брат Джовани от Парма, моят съкилийник, е обичан от всички монаси. Не би ли могъл той да ви стане емисар?
— Възнамерявам да пусна на свобода и този почитан наш отец — отвърна Джироламо. Напрегна взор да пробие сенките, обгърнали съсухрения старец. — Но се съмнявам, че ще издържи на пътуването, което съпровожда подобна мисия. — Обърна се към Джовани: — Мислил ли си къде би отишъл, ако бъдеш освободен, падре?
— Премислял съм го стотици пъти — заекна Джовани. — Искам да отида в Гречо… в Гречо и никъде другаде. — После додаде с треперлив глас: — Искам да изживея дните си пред плевнята, където свети Франциск пресъздаде сцената с рождеството на нашия Бог.
Докато Дзеферино отключваше прангите на Джовани, Джироламо протегна длани към Конрад.
— Както виждаш, брат Джовани не става. Разкажи ми за обещанието, което си си дал. Колко дълго се закле да работиш сред прокажените?
— Докато разбера онова, което ми е нужно.
— А какво е то?
— Не мога да кажа точно. Самият аз не съм сигурен. Знам само, че Бог ще ми каже, когато и както Той реши. Може да отнеме ден; а може да прекарам там остатъка от живота си — не се знае.
Джироламо се почеса по бузата и продължи да изучава затворниците.
— Желанието ми да обединя ордена ме подтиква към прибързани действия, братя. Очевидно е, че и на двама ви ще е нужно време, докато се пренастроите към живота над земята. Върви и изпълни дадената клетва, брат Конрад. Но псе пак се надявам един ден да те използвам — след като изпълниш мисията си и възвърнеш силите си.
Вниманието им привлече шумно подсмърчане, което се чу откъм каменните стъпала. На светлината на факлата Конрад забеляза по бузите на тъмничаря да се търкулват сълзи.
— Брат Джовани ще има нужда от придружител, който да го заведе до Гречо — рече Конрад. — Може би брат Дзеферино… ако му измислите някаква маска… понеже обезобразеното му лице го притеснява…
Джироламо наклони глава на една страна.
— Молиш се за своя тъмничар?
— През тези две години той ни беше като добрия пастир. Мисля, че малкото му стадо вече започва да му липсва.
Джироламо огледа и тримата, потънал в размисъл.
— Ти какво мислиш, Дзеферино? Готов ли си да предадеш ключовете на друг брат и да напуснеш това място?
От гърлото на тъмничаря се изтръгна сподавен смях.
— Готов съм, но трябва да тръгна с брат Конрад. Брат Джовани има нужда от по-млад и по-здрав спътник. Конрад, и двамата сме слепци — ще станем едно цяло.
Конрад докосна белега над бузата си.
— Не се бях замислял как ли ще изглеждам самият аз в очите на другите. Дали ще плаша децата?
— Остарял си, приятелю, изглеждаш доста по-стар, отколкото си всъщност — призна му Дзеферино. — Когато дойде, косата ти блестеше черна като самур, а сега носиш зимна хермелинова одежда. Куцукаш като спънато магаре, а на светлината на деня ще си сляп като прилеп. С две думи, като изключим брадата ти на пророк, с тебе сме си лика-прилика. — За миг забравил за себе си, тъмничарят понечи да приближи факлата до лицето си, за да може Конрад да го огледа; но щом топлината на пламъка стопли бузата му, бързо изпъна ръка. Никога нямаше да забрави отмъстителния ангел от гората посред нощ.