— О, а колко фалшиви реликви съм виждал по време на странстванията си! Монасите от Соасон се гордеят със съмнителен млечен зъб, паднал от устата на Исус на деветия Му рожден ден. Виждал съм пъпната връв на нашия Бог в три отделни мощехранителници, макар да е възможно във всяка от тях да има по парченце от връвта. Но също така съм виждал и целия му препуциум на не по-малко от седем места. И всичките се излагат най-тържествено на всеки празник на обрязването.
Якопоне остави перото си с покрусено изражение.
— Веднъж докоснах перпуциума и бях дълбоко развълнуван. Получих вдъхновение за молитвите си за седмици напред.
Салимбене се ухили сардонически, обърнат с гръб към Якопоне.
— Така е то с простата вяра. В крайна сметка това е най-солидният аргумент за чудесата и реликвите. Абстракциите са за вдовицата, стиснала малкото, което й е останало. Но дали тя няма да се раздели и с него, за да получи няколко безценни капки от млякото на Девата?
Конрад се намръщи, но не отвърна.
— Уморен съм — рече той на Амата, без да уточнява, че всъщност умората му се дължи на Салимбене. — Къде мога да си почина?
Щом слязоха по стъпалата, там, където преписвачите не можеха да ги чуят, той сподели опасенията си относно преценката й.
— На сир Якопоне му имам доверие и се радвам да го видя да работи, но се боя, че си допуснала грешка, като си показала свитъка на Лео на брат Салимбене. Може да изглежда самостоятелен и саможив, но храни симпатии към конвентуалите.
— Той е хроникьор, Конрад — увери го Амата. — Интересът му към ордена далеч надхвърля всякакви мнения, които би могъл да си създаде за отделните фракции.
— Но след като веднъж задоволи любопитството си?
— Обеща ми най-тържествено. На мен и на… — Амата замлъкна насред думата, без да е сигурна как следва да представи Орфео. Разбира се, нямаше право да го нарече свой годеник, както бе сторил Салимбене. Дори не беше сигурна, че все още й е приятел.
— Трябва да говоря с теб, Конрад. Може би брат Дзеферино няма да има нищо против да ни остави насаме след вечеря?
Дзеферино сведе глава.
— Ако дотогава искате да си подремнете или да опитате нещо от нашата кухня, само кажете. Цялата къща е на ваше разположение.
След вечеря щеше да отведе приятеля си до едно закътано ъгълче на двора. И докато той има желание и сили да слуша, щеше да му разкаже за всичко, което бе постигнала от раздялата им насам, и за всичко, което изгуби напоследък. А ако той имаше желание да й разкаже за собствените си преживелици, щеше да го изслуша с жив интерес. Животът им се бе променил толкова много през последните две години.
ХХХIХ
Орфео провери платнището върху натоварените двуколки, за да е сигурен, че хората му са го пристегнали добре. На една маса наблизо старият Доменико броеше товари с руно, чували с вълна и топове готов плат. Неколцина каруцари водеха говеда през двора и ги запрягаха в останалите три каручки и талиги. Пътуването обикновено приповдигаше духа на Орфео. Но не и днес. Опита се да се съсредоточи върху работата, но се приготвяше за пътуването без жар. Бяха минали няколко седмици, откакто чу, че „монахът на Амата“ пак се е установил в дома й. Тя изпрати на Орфео благодарствено писмо, в което го канеше да отиде да се запознае с Конрад, но той не можеше да си позволи дори да й отговори. Все още се чувстваше огорчен от последния им разговор. Прекоси двора, за да види как са каруцарите. Повечето от тях бяха пътували с него и миналата зима, по време на обиколката им до Фландрия и Франция. Бяха набити, сурови мъжаги, цапнати в устата и облечени в кожени туники като ковачи, от хълбоците им висяха кинжали. Но Орфео знаеше, че екипажът му е готов да преодолее всякакви препятствия, издигнати пред тях от природата или човека. Само един от групата беше нов — мъж на средна възраст, нает на мястото на Нено. Останалите вече го бяха приели като свой.
Орфео прокара пръсти под един от хамутите, за да се увери, че не претърква рамото на добичето, и огледа редицата каруци. Иззад последната, обляна от лъчите на изгряващото слънце, с поклащаща се походка приближаваше монах с качулка на главата. До гърдите му се спускаше дълга бяла брада като на православен поп. Щом се приближи, мъжът вдигна глава, като огледа първо сир Доменико, а после и Орфео. Орфео трепна, щом видя белега на едната очна ябълка и присвиването на здравото око на монаха. Този човек сигурно може да те прокълне само с поглед, изобщо не е нужно да си отваря устата.