Якопоне и Салимбене се развеселиха.
— Знаех си, че няма да издържи дълго надалеч, мадона — рече дебелият.
Амата се обърна към Дзеферино, като не успя да сдържи усмивката си.
— Извини ни, брате, за личния разговор. Приятелите ми знаят колко е важно това съобщение за мен. — Погледна бележката в ръката си. — Все пак се тревожа, че брат Конрад е решил да живее сред онези мръсни прокажени. Известно ли ти е защо го прави?
— За да изпълни един обет, мадона.
— Имаш ли намерение да го последваш? Мога да поръчам на готвача да приготви храна за из път. Конрад сигурно е тръгнал, без да закуси.
Да го последва? Да последва мъжа, изоставил го сред врагове? Дзеферино махна с ръка пред окото си, все едно се опитваше да разпръсне изникналите отпреде му пламъци.
— С ваше позволение, мадона, бих искал да остана тук още една нощ. Утре сутрин ще се върна в „Сакро Конвенто“.
Тази нощ последните мисли на Амата, преди да заспи, бяха свързани с Конрад, а не с Орфео. Тя продължаваше да възприема монаха като единствения мъж, който я обича безусловно, без да иска от нея нищо в замяна. Макар да стори всичко възможно, за да скрие отвращението си в деня, в който той се върна, тя наистина скърбеше за приятеля си. Никога повече нямаше да види тези изпълнени със светлина сиви очи. Ами ако се зарази с проказа в болницата въпреки чистото си сърце? Изрече тиха молитва за неговата безопасност и закрила, но странно, в ума й изплува образът на дона Джакома, не на Бог. После се сви на топка и заспа непробудно, докато не се събуди от викането посред нощ.
Прислужничката Габриела я дърпаше за ръката, като едва не я събори заспала от кревата.
— Обличайте се бързо, мадона! В двора има пожар!
Амата, загърната в пелерината си, хукна през мъглата на съня и дима. Как може да избухне пожар насред лято, при положение, че всички камини, освен огнището в кухнята, са почистени и затворени? Сигурно някой е забравил горяща свещ. Щом приближи дворчето, отскочи назад, блъсната от оранжевия блясък на пламъците, които танцуваха като дяволски изгрев между колоните и зида. Прислужниците и гостите загребваха вода от чешмичката в средата на двора, докато други тичаха напред-назад между суматохата и най-близкия обществен кладенец.
Тя разтърка очи и огледа двора, застанала под един от сводовете на галерията. Стомахът й бе свит на топка, едва сдържаше сълзите си. С ужас видя как в центъра на пламъците се намира дървената лоджия с писалищата. Огромно огнено кълбо погълна стъпалата, които водеха към южното крило и цялата южна стена. Мъжете, които се бореха с огъня, тичаха по северните стъпала с кофите и заобикаляха откъм страничните балкони, в опитите си да спрат разпространението на пожара, но писалищата вече ги нямаше. Амата гледаше безмълвно през пламъците, като се опитваше да намери с поглед шкафа, където бе заключила ръкописа на Лео и недовършените преписи. В същия миг южният балкон се стовари на земята, като повлече след себе си и част от източната лоджия; в двора се посипа дъжд от отломки и подпалени парчета дърво. Амата мярна част от поставка за книги сред падащите отломки и сърцето й примря.
Всичко е изгубено!
Каменните зидове и плочите на покривите щяха да удържат на пламъците, дърводелците щяха да построят наново лоджията, но хрониката на Лео бе изгубена безвъзвратно.
Не й оставаше друго, освен да зарови лице в шепите си. Не оправда доверието на Конрад!
Битката за спасяването на останалата част от къщата продължи до изгрев слънце. Нощната стража събуди съседите на Амата и всеки кладенец и ведро в квартала влязоха в употреба, хората оформиха обръч около входа и си предаваха кофите от ръка на ръка. По-едрите мъже носеха по двойки огромни ведра. Междувременно Амата помагаше на жените, които се опитваха да потушат хвърчащите във всички посоки въглени, за да не позволяват на пожара да се разрасне. Тя се стрелваше насам-натам из двора и по околните пътечки, докато усети, че дробовете й са задръстени до пръсване от дим, жега и изнемога, а в това време тълпите във и извън дома й ставаха все по-многобройни и по-шумни.
Най-сетне, малко след като църковната камбана би утреня, маестро Роберто я потърси, за да й каже, че са успели да потушат пожара. Замаяна, тя го последва в средата на двора и огледа обгорените, напукани зидове и опушените арки. В рамките на двора не бе оцеляла нито една дървена греда — нито дори рамките на вратите. Насред пепелта мярна Якопоне, седнал на каменната пейка, където Амата и Конрад бяха разговаряли вечерта на неговото завръщане. Заровил глава в шепите си, той си мърмореше нещо на висок глас, макар край него да нямаше никого. До Амата застана Пио, целият в сажди.