— Пио спаси къщата ти, Аматина — рече икономът. — Той подуши огъня пръв и събуди всички останали.
Амата отпусна длан върху гърдите на младежа.
— Бог да те благослови — пророни тя. Огледа останалите си домашни, които потушаваха останалите въглени или трупаха отломките на купчини далеч от стените. Сред тях не видя нито брат Салимбене, нито приятеля на Конрад.
— Монасите добре ли са? — попита тя.
— Не съм ги виждал — отвърна Роберто.
— В самото начало мярнах преписвача — рече Пио. — Той пръв стигна до лоджията. Явно също е подушил дима. Върнах се да събудя другите и като дотичах обратно тук, той вече слизаше бързешком по северната стълба. Помислих, че търси съдове за вода и му извиках да отиде в кухнята, но след това не съм го виждал.
Якопоне извика насреща им с цяло гърло:
— Angelus Domini. Слепият монах го предрече.
— Ангел ли? — Амата вдигна вежди и погледна Роберто. Той сви рамене.
— Аз ходя по земята, мадона. Нека сир Якопоне разкрива по-дълбоките причини за случилото се.
Уморени, те се обърнаха и тръгнаха към къщата. Откъм мястото, където седеше Якопоне, се надигна самотен, тъжен звук на тромпет. Амата се завъртя в мига, в който мъжът прелетя покрай нея. Той се спусна надолу по коридора с огромни крачки и излезе през предната врата.
— Братовчеде! — извика Амата подире му, но каещият се беше изчезнал.
XL
Пръв го забеляза един прокажен, клекнал пред входната врата. Съществото завъртя кречеталото си предупредително, преди Конрад да е слязъл по пътеката, която се спускаше от гората и разделяше двете най-дълги сгради на болницата. Привлечени от шума, от килиите си наизлязоха и други зяпачи в кафяви туники — от лявото крило жени и деца, от дясното — мъже. Надигна се нечленоразделно бърборене, придружено от радостни възгласи. Конрад застина насред крачка. Едва ли щеше да е по-ужасен, ако бе видял как мъртъвци излизат от гробовете си. За пореден път Лео го бе отвел в сърцевината на най-ужасните му страхове. Затвори очи и се помоли за избавление. Servite pauperes Christi, прошепна сам на себе си. Край сградите, където живееха прокажените, се издигаха две по-малки постройки. Конрад предположи, че там са помещенията за монасите и монахините от ордена на круцигерите, които се грижеха за болните. Един от монасите показа глава през отворен прозорец. От сградата излезе да посрещне пътника друг мъж — висок и слаб, с кафявочервеникава кожа, облечен в дълга червена роба и с докторска шапчица. Щом го зърнаха, прокажените притихнаха.
— Здравей, брате. — С дрезгав глас мъжът се представи като Матеус Англикус, Матю Англичанина.
— Бог да те благослови — отвърна Конрад. — Дойдох да работя при вас.
Матеус го изгледа от главата до петите, но не отвърна поглед, както бяха сторили хората на Орфео. Несъмнено бе видял и по-гротескни картини от неговата физиономия, та затова огледа Конрад така, както би гледал пациент.
— И защо реши да работиш тук?
— Следвам примера на моя учител, свети Франциск. Както и заради един обет.
— Повдигни си робата до глезените — рече Матеус. След като Конрад го направи, докторът сви устни.
— Както и очаквах. Ще трябва да изчакаш тук, докато ти донеса чифт сандали. Първо правило: никой от персонала ми не ходи бос в сградата на болницата.
— Не съм обувал сандали, откакто влязох в манастир — възрази Конрад. — Това е в разрез с обета ми за бедност.
— В такъв случай трябва да решиш коя от свещените си клетви ще спазиш. Ако ще работиш тук, трябва да се научиш да възприемаш заповедите ми като Божия воля. Духовното развитие на пациентите си оставям на монасите. А те от своя страна са поверили физическото си здраве на мен. Ако имаш нужда от успокоение на съвестта, мога да ти обещая, че тук ще живееш достатъчно бедно. А що се отнася до сандалите, ще се постарая да те снабдя с възможно най-грубите. — Конрад кимна неохотно и докторът се усмихна. — В такъв случай добре дошъл, брате. След като идваш направо от тъмницата в манастира, съм убеден, че си добър човек.
— Но к-как… — заекна Конрад. Матеус посочи окото му.
— Измъчвали са те. Косата ти е бяла, но кожата ти е бледа и свежа като на госпожица, доста време не е видяла слънце. Брадата ти не познава бръснач от няколко години. Глезените ти са ощавени и по тях личат белези от пранги. Освен това носиш опърпаната дреха на спиритуал и ходиш бос — и двете причини са достатъчни, за да бъдеш хвърлен в тъмница при управлението на Бонавентура.