— Значи знаеш за разцеплението…
— Някога и аз смятах да се присъединя към ордена, но предпочетох да нося червена роба вместо сива като твоята. Преди шейсет години папа Хонорий забрани свещеници да изучават медицина; впоследствие реших изобщо да не се замонашвам.
Конрад последва Матеус до входа на болницата. Там изчака, докато докторът се върне със сандали за него. Надигна се лек ветрец, който разхлади приятно челото му, но в същото време донесе до ноздрите му сладникавата миризма на разлагаща се плът. Устоя на порива да закрие носа си с ръкав или да се огледа да види наблизо труп или купчина кокали. Навлизаше в света на живите мъртъвци и знаеше, че отвратителната плът, която подушва, все още се крепи по скелетите на съществата, които продължаваха да надничат от нишите на килиите си. Лицето на най-близкия до него мъж, същият, който бе завъртял кречеталото, бе с плътните устни и синкавите възли на отскоро болен човек. Но плоският му нос предполагаше, че хрущялът отдолу вече е започнал да се разлага. Конрад си наложи да погледне и останалите. Мнозина, слава на Бога, криеха лицата си под забрадки, и отвръщаха на погледите му с незрящи очи. Но най-тежките случаи… Конрад видя гнойни кратери там, където някога са надзъртали очи, разлагащи се дупки на мястото на носове и усти, пихтиеста плът вместо брадички, увиснали уши, няколко пъти по-големи от човешките, длани без пръсти, ръце без китки, подпухнали или сбръчкани тела, петниста кожа или гнойни рани. Прокажените гледаха апатично, макар някои от жените да извръщаха засрамено обезобразените си лица. Няколкото деца, които се тътрузеха като възрастни джуджета покрай тях, бяха също толкова безразлични и гледаха Конрад с очи на възрастни.
Този парад на ужасите го пристегна в хватката на страховита замая. Монахът се запита дали всъщност пред него не се разкрива образът на неизбежното му бъдеще, болното му тяло в последен стадий на разпад. Молеше се Матеус да се върне колкото се може по-скоро и си отдъхна едва когато докторът му донесе сандалите. От гледката на прокажените се почувства напълно дезориентиран. Нежеланите сандали допълваха усещането му за нещо странно, а стъпалата му станаха напълно безчувствени. Вече не усещаше камъчетата в прахоляка, нито самия прахоляк, нито отделните тревички. Само кожа. Сякаш цялата повърхност на болницата бе застлана с кожа.
— Първият поглед отблизо винаги е най-потискащ — рече Матеус. Поведе Конрад към една стая в сградата зад болничното крило. — Засега можеш да останеш в моята килия, докато ти освободим място.
Стаята на доктора бе пълната противоположност на аналитичната мисъл на мъжа. Вътре имаше тясна койка, разположена в най-далечния от вратата ъгъл, малка масичка с два стола под единствения прозорец и дълга правоъгълна работна маса, която заемаше цялата централна част на помещението. На по-малката масичка бяха оставени череп и пясъчен часовник, а на стената над тях висеше нарисувано разпятие — за да напомня на пациентите на Матеус, че животът е преходен и ще дойде избавлението. Плотът на по-голямата маса бе почти изцяло зает от свещи, колби за урина, стъкленици с хапчета, алембик, хаванче и чукало, както и купчина овързани заедно ръкописи. Една книга на масата беше отворена на цветен кръг. Конрад си спомни, че беше виждал нещо подобно, докато учеше в Париж — беше в някакъв текст за изследване на урината: ако телесната течност на болния е червена и гъста, значи е сангвиник; ако е червена и рядка, е постоянно ядосан. Всички оттенъци — пурпурно, зелено, синьо, черно — съответстваха на някаква болест.
Шишенца с прах, обозначени с табелки със символите на химически елементи, буркан с успокояващата мандрагора и медицински билки — канела, кубеба и сушена кора от индийско орехче — висяха над камината. На рафта край койката на доктора имаше повече книги, отколкото Конрад бе виждал някога извън манастирската библиотека.
— Не зяпай така от вратата, брате — подкани го Матеус. Описа кръг с ръка. — Всичко това дължа на Константин Африканеца41. След като прекара по-голямата част от живота си в кръстосване на Леванта, най-накрая се установи като монах в манастира „Монте Касино“. Посвети остатъка от затворения си живот на превеждане на медицински текстове за нас, студентите от Салерно. Трудеше се върху произведенията на древногръцките учители, запазени на арабски, както и над някои сарацински книги. Така Гален се превърна в нашата Библия (извини ме за сравнението), а десетте тома на „Пантехне“ на Али Абас42 знаехме наизуст.
41
Средновековен учен и лекар (1020–1087), започнал преводите на арабски медицински текстове на латински — развитие, оказало силно влияние върху западната мисъл. — Бел.прев.
42
„Тоталното изкуство“ от персийския лекар от Х в. Али ибн ал-Абас — най-значимият труд на Константин, чрез който запознава Запада с детайлното познаване от страна на арабския свят на гръцката медицина. — Бел.прев.