Конрад разгледа рафтовете със смесени чувства, удивен от обема книги и смутен от любопитството на учения. Свети Франциск не би одобрил това! Подредбата на книгите потвърждаваше първоначалното впечатление на Конрад за логическата мисъл на домакина, макар че стаята като цяло го опровергаваше: прочутите гърци Гален и Аристотел на най-горния рафт, сарацинските философи лекари — под тях. Забеляза четири от четирийсет и двете съчинения на Хермес Трисмегист43, Тhetrum saniatis от Абул Асан, монография върху кучешкия бяс, законите на медицината от Авицена и на по-долната полица — равин Маймонид и другарите му испанци Авензоар и Авероес.
Най-долният рафт явно съдържаше произведения, написани от учителите на Матеус от Салерно: някой си Тротула от Салерно, както и фармакопея, Antidotorium, от маестро Препозитус от същата школа. Последната стоеше изправена върху камара книги за медицинската употреба на билките, включително Платеариевата De virtutibis herbarum. Защо ли християнските автори са подредени на най-долната лавица, запита се Конрад?
Разгърна Methodus medendo от Гален и смръщи чело срещу заглавната рисунка: езичникът Ескулап стиснал крилатия жезъл, а от двете му страни неговите дъщери — Хигия и Панацея.
— Добрият християнин би намерил доста недостатъци в тази сбирка — не се стърпя той. — Бих предпочел да видя на тази страница изображение на светите близнаци Космос и Дамиан или на Сан Антонио Абас. Те също са символи на вярата в целебната сила на Бога.
Матеус сви рамене.
— Повярвай, брате, с удоволствие бих събрал лекари от нашата собствена вяра, но не познавам други, освен учителите ми в Салерно. Тъжно, но нашата Света майка църква продължава да гледа на тялото като проклятие, а на болестта — като на Божие наказание. Чувал съм за един каещ се грешник от Асизи, който някога се молел поетично да му се даде някакъв вид болест: О Signor, per cortesia, manname las malsania! Бил готов да приеме всичко — квартана или терциана, водянка, зъбобол, болки в корема, пристъпи. Кажи ми — как може моето лечителско изкуство да противостои на подобно отношение?
Конрад остави Гален на мястото му и се засмя.
— Мисля, че познавам този грешник. Ще се радваш да научиш, че понастоящем се радва на цветущо здраве, каквото не е имал от години.
— Това наистина е добра вест. Надявам се да не е твърде непосилно за него.
Конрад почеса косматата си буза с длан.
— Кажи ми къде според теб се корени болестта, ако не е наказание за злата природа на човек или желание от страна на Бога да изпробва неговата твърдост?
— Имаш предвид стълбата на Йов.
— Това е един пример, да — съгласи се Конрад. — Или след като се намираме в болница, човек може да се сети за Бартоло, прокажения от Сан Джиминяно. Той носел кръста си с такова радостно примирение, че хората го нарекли Йов от Тоскана.
Лекарят се замисли, преди да отговори.
— Истината е, че нито аз, нито моите колеги можем да кажем къде се корени болестта. Както обичаме да се изразяваме, Гален казва не, Хипократ казва да. Лекарите имат разногласия и никой не може да каже кой е прав. Матеус разрови купчината ръкописи, без да спира да говори. Накрая извади един тъничък.
— Почини си за малко край прозореца, брате, и прегледай това. Съвсем кратко е, писал го е един мой земляк, Бартоломеус Англикус. По стечение на обстоятелствата той също е бил монах във вашия орден. Прегледай го, моля те, докато стане готова килията ти. Ще ти даде известна основа за работата, която ще вършиш.
След като Матеус излезе, Конрад доближи книгата до лицето си. Не се беше опитвал да чете, откакто изгуби окото си. Вдигна пергамента към светлината, идваща през прозореца, и присви леко очи, за да фокусира по-добре буквите и думите.
Брат Бартоломеус започваше с причината за проказата, като изреждаше храните, които прегряват кръвта и причиняват скорошно разпадане: пипер, чесън, месо от умряло куче, небрежно консервирана риба и свинско, некачествен хляб, омесен от заразена пшеница или ръж. След това се впускаше в подробности, които дойдоха твърде много за чувствителността на Конрад, като описваше заразния характер на болестта: как небрежният човек може да се зарази от плътски контакт с жена, която е преспала с прокажен, как бебе, което суче от гръдта на прокажена дойка, всмуква смъртта през женската гърда, как дори може да се наследи. Пергаментът затрепери в ръката на Конрад, докато четеше последния източник на проказата: „Дори дъхът и погледът на прокажения могат да се окажат заразни.“ Според Бартоломеус излизаше, че не е изключено Конрад вече да е поел болестта в себе си — нищо, че повечето от очите, които се взряха в него на пътеката, бяха незрящи.