— Но в такъв случай как се разпространява болестта?
— Де да знаех. Стараех се да следвам казаното от Бартоломеус. Например проведох изключително целенасочени разговори с онези, които са били женени, преди да дойдат тук. Повечето са продължавали интимния си контакт с партньора дори след проявяването на първите симптоми, но обикновено съпрузите им не са пострадали. Изключенията са сред онези, които са продължили да целуват партньорите си дори след като по устните им са се появили пришки.
Матеус сви рамене.
— Виждам, че откровеността ми те притеснява, брате, но се опитвам да ти отговоря поне донякъде на въпроса. Физическото поведение на човека е грижа на лекаря; тялото е само плочата, върху която пишем. Както вече казах, оставям моралните оценки на вас, свещениците.
Във всеки случай, започнах да вярвам, че устата е най-заразната част от тялото на прокажения. Именно поради тази причина персоналът ми е обут в сандали — за да предпазват стъпалата си от слюнката на пациентите.
Конрад прокара пръсти през брадата си. Представи си Франциск, Лео и другите пионери монаси, които са работили с прокажените в същата тази болница преди около шейсет години: боси, постещи, ограничили се до най-проста храна, дори са целували нещастните души по устата, за да докажат смирението си. Но не бе чувал за нито един случай, в който монах да се е заразил с болестта — така че явно са се ползвали от Божията закрила в изпълняването на светите си задължения. Конрад заключи, че теориите на Матеус се основават най-вече на догадки. При все това той беше благодарен за дадените му сандали и намести пръстите си в тях.
Орфео огледа опустошената лоджия и обгорените купчини дъски и греди в двора на Амата.
— Не е най-подходящата обстановка, в която да ти споделя новините — рече той съчувствено. — Добре поне, че няма пострадали, Аматина.
Жената пое ръката му и прислони глава на рамото му.
— Лоджията не е нищо. Ще я построят наново преди зимата. Това, което ме натъжава, е загубата на свитъка на Лео.
— Не би могла да го предотвратиш по никакъв начин. Брат Конрад ще разбере. Ще види в цялата работа Божията воля. Както си е.
Тя успя да се усмихне вяло.
— Толкова се радвам, че се върна, Орфео. Бях изгубила почти всякаква надежда, че ще те видя пак.
— Мислех, че ти си тази, която не желае да ме вижда. При следващата ти среща с монаха можеш да му благодариш, че ми помогна да се отрезвя. Брат Конрад едва ли ти е казал, но тъкмо товарех каруците на сир Доменико и се готвех да тръгвам за Фландрия, когато той ме спря.
— Нямах представа. Конрад не се е връщал тук, откакто е разговарял с теб. Доменико не се ли ядоса, че го забавяш? Вече може и да не стигнеш до Фландрия, преди да завали снегът.
— Повече няма да работя за него — заяви Орфео. Ритна парче обгорено дърво, което литна право над купчината край чешмичката.
— Орфео! Не! Но как ще преживяваш?
Лицето му засия в усмивка.
— Точно това дойдох да ти кажа. Сир Доменико е възрастен човек, изхабен от годините въртене на търговия. Предложих му да купя всичките му стоки и каруци, добитъка, всичко — дори склада и сергията му на пазара. И той прие. Естествено, сам не бих могъл да платя исканата цена, но брат ми Пикардо се съгласи да се включи с половината от сумата и да станем партньори.
— Пикардо ще застане срещу братята си?
— При положение, че му се удава възможност да стане самостоятелен — да. След смъртта на татко Пикардо получи известна сума пари, но като цяло семейната търговия премина в ръцете на Данте, най-големия ми брат. Оттогава Пикардо страда от съвместната им работа.
Както и да е, останалата част от парите ще заемем от лихвар. При добър късмет и търговски успех ще успеем да изплатим всичко за няколко години. И ето тук идва най-хубавото: Пикардо е съгласен да поеме по-голямата част от пътуванията. Аз ще се грижа за склада и пазара и ще обработвам документацията от тук, от Асизи.
Обърна се и застана лице в лице с нея, като нежно я откъсна от себе си. Взе ръцете й между своите и я погледна право в очите. За момент дворът, опушените каменни зидове и дори очертанията на тялото му се размазаха пред очите й, щом го погледна. Виждаше само огъня, бушуващ в погледа му.
— Сега вече можем да се оженим, Аматина, да създадем свое семейство, стига ти да го искаш. За себе си знам, че искам теб, че обичам теб. Парите не са толкова важни за мен. Двамата сме си достатъчни един на друг; другото ще дойде с времето и с усилната работа.
Амата освободи ръцете си.
— И ти ще се задоволиш е непретенциозните домашни удоволствия?
— Мога само да ти обещая, че ще направя всичко по силите си.