— Мъченичеството те влече, а? — Прекрачи прага и се загледа към изгряващото слънце. — Съжалявам, че ще те загубим толкова скоро — рече през рамо.
— Тук се чувствам щастлив — призна Конрад. — С позволението на генерал-министъра, с удоволствие ще се върна.
Матеус се обърна и посочи през мъглата към небето на запад.
— Виж — дъгообразният ковчег на завета. — Конрад проследи ръката му към двойната дъга, прекрачила над дърветата.
— Какво каза?
— Опит за каламбур, брате. Видях в дъгата овалния знак на завета, който Бог сключва с Ной46.
— Аз пък си помислих, че имаш предвид ковчега на завета Господен, Светая светих, където евреите пазят скрижалите с десетте Божи заповеди. И че според теб той има формата на дъга.
— Не разчепквай прекалено надълбоко, брате — засмя се Матеус.
— Ясно — махна с ръка Конрад. — Но мисълта ми вече отлетя другаде, приятелю. Бог да те благослови, Матеус. Току-що ми каза къде е погребан свети Франциск.
XLII
Конрад чакаше Джироламо от Асколи в сумрака на долната черква на базиликата. Беше помолил генерал-министъра да се срещнат извън самия манастир за всеки случай. Наслаждаваше се на хладината на плочките под прашните си, отново освободени боси стъпала. Дано никога повече, помоли се той, не се налага да изпитват нетърпимия мраз на подземната килия.
Тъй като беше празник, художникът и неговият помощник не работеха. Скелето им се извисяваше празно и ръбато в североизточния край на апсидата. Докато чакаше генерал-министъра, Конрад се наслаждаваше на завършената фреска на Мадоната и свети Франциск. Без присъствието на художника, който да се оплаква, че му се пречи, Конрад имаше възможност да огледа лицето на светеца по-отблизо. Устните и ушите на Франциск му се сториха по-плътни от първия път, когато бе видял фреската, а зениците, които се взираха през него и достигаха вечността, от днешната му гледна точка приличаха на очите на слепите пациенти на Матеус. Изражението на светеца дори наподобяваше безучастието и унилостта, с които се сблъска в болницата.
Естествено, рече си Конрад, приликата, която намира с прокажените, вероятно е в резултат на отслабналото му зрение или на слабата светлина, осигурявана от единствената лампа при централния олтар. Художникът Чимабуе никога не бе виждал Франциск на живо и извличаше образа му от въображението си. Но, от друга страна, нима в създаването на творба като тази четката му не бе направлявана от Светия дух? Вратата в задната част на нефа се затръшна. През сенките с къси, отмерени крачки премина монах, който се спря край централния олтар.
— Брате Конрад — поздрави весело Джироламо. — Не те очаквах толкова скоро. — Ясните му очи засияха на светлината на лампата.
— Аз самият не очаквах да съм тук. Но научих нещо много важно, докато бях в „Сан Салваторе“ — достатъчно важно, че да се почувствам длъжен да ви го съобщя незабавно.
— Тук, в черквата? Защо не в кабинета ми?
Конрад помълча, понеже не искаше да си признае, че не се доверява изцяло дори на добронамерения генерал-министър, но накрая все пак пророни:
— Не исках да ме сполети съдбата на вестителя, донесъл лоши вести.
Джироламо сбърчи вежди под тонзурата си.
— Е, казвай, брате, какви са новините?
Конрад посочи изображението на основателя на ордена на фреската. Може би наистина щеше да е по-добре да кара направо.
— Francesco Lebbroso. Франциск Прокажения. Звучи познато, не мислите ли? — Докато говореше, Конрад не сваляше очи от лицето на Джироламо, като се мъчеше да долови и най-минимална реакция. Сините очи се стрелнаха към посочения от него обект, но явно не разбираха нищо.
Конрад продължи, като си служеше с думите, които беше усвоил в устата си при разговора с Матеус.
— Лекарят в болницата би му поставил диагноза „междинен прокажен“ — тоест пациент, чиито симптоми са една-единствена овална, разпукната като карамфил рана отстрани на тялото, увредено зрение и твърди корички по китките и стъпалата.
Джироламо присви очи.
— А, сега разбирам накъде биеш, брат Конрад — изписука той с птичия си гласец. — Въпросът, който си задавам, е „защо“? Дали, докато си лежал в килията си през тези три години, не си замислил конспиративна лъжа, с която биха били съгласни монасите от близкото обкръжение на свети Франциск и вероятно подтикната от самия учител? Да не би посещението ти в болницата да е разпалило някакъв въглен, който вече е тлеел във въображението ти? Не си първият, който се усъмнява в стигмата, брате, макар че, трябва да призная, съм шокиран да чуя тези слова точно от теб. Може би си първият, който нарича свети Франциск прокажен.