Нямаше намерение да казва дълги крака. Всъщност изобщо не бе възнамерявал да й гледа краката, но все пак ги зърна за миг и се сепна. Не че би следвало да остане изненадан. Под широките й дрехи можеше да се скрие всякаква женска форма. Просто досега не беше възприемал своята спътница от гледна точка на крайници или тяло — камо ли да се замисли над въпроса колко дълги са краката й.
Дори Амата да забеляза изплъзналата се от устата му забележка, прояви достатъчно такт, че да я пропусне покрай ушите си. Поради което той бе склонен да мисли, че просто не е обърнала внимание. Вече бе имал случай да се убеди, че тя не е от хората, които биха пропуснали възможност да го уязвят. За негово облекчение, щом тръгнаха, тя смени темата.
— Ти ми се виждаш доста странен за монах. Вече наближава пладне, а ни веднъж не си посегнал към бревиария3 си.
Конрад се усмихна. Изглежда, нищо не убягваше от погледа на това дете. Ако не се беше родила жена, от нея навярно би излязъл превъзходен студент по църковно или гражданско право.
— Много пътища водят към рая, сестро — бе отговорът му. Гласът му придоби същия наставнически тон, с който й бе разказал за Елиас и базиликата. — Някои избират физическия път и използват телата си, за да се сдобият с избавление. Кръстоносецът намира Бог в обезглавения сарацин или в собственото си мъченичество. Флагелантите се самобичуват с кожени камшици, докато рецитират псалми на покаяние.
— Уф! Веднъж като малка срещнах група флагеланти — изкриви лице Амата. — Минаха през селото ни на път за Тоди. Кървавата им плът оплиска всички и всичко наоколо. Закрих си очите — гадост!
— През последните единайсет години се навъдиха навсякъде. Мнозина смятаха, че 1260 ще бъде годината на апокалипсиса. — Конрад пак се сети за хвърления в тъмница Джовани от Парма. И осъден за какво? Поради една-единствена причина — че бе продължил да вярва в пророчествата на абат Йоахим Флорски4, дори след като те вече загубиха популярността си в църковните среди. След кратко мълчание, по време на което се опита да подреди мислите си, продължи лекцията си: — От друга страна, монашески ордени като тези на черните монаси на свети Бенедикт прекарват живота си в молитва, изпълняват най-стриктно всички песнопения и молитви. — Извади от вътрешността на расото си бревиария и го прелисти. — По седем пъти на ден, а също и в полунощ, както ни учи псалмопевецът. Лично аз отпървом стъпих на пътя на разума, като започнах с тривиума и квадриума.
— С три-какво?
— Седемте изкуства, необходими за изучаването на теология: тривиума — граматика, реторика и диалектика; и квадриума — музика, аритметика, геометрия и астрономия.
Забави крачка, за да си поеме дъх, тъй като пътеката пред тях се издигаше все по-стръмна.
— После, след като изучавах теология в Париж — обобщи той, — се върнах в манастира ни в Асизи и заживях стриктно по законите на манастирския живот. Странно, но след няколко години учене и редовна молитва установих, че съм започнал да се отчуждавам не само от нашия Бог, но и от братята си. Нещо в този начин на живот не ми достигаше. И тогава се замислих за братята отшелници, питах се дали те живеят по-близо до Бога от нас, останалите.
Почувства се в свои води. Можеше да научи Амата на толкова много неща.
— Едва когато дойдох да живея в тези планини, сестро, най-сетне започнах да виждам Бога — макар и все още „смътно, като през огледало“, както казва апостол Павел5, но все пак може би толкова ясно, колкото би могъл да се надява човек в този свят. Е, ще попиташ, и как го правиш? Седя. Нищо повече — просто седя. Облягам се на стената на отшелническия ми дом и оставям Бог да дойде сам при мен. Ако седя със затворени очи, Той ми се явява отвътре. Отворя ли очи, Го виждам във всяко същество, което върви или пълзи покрай вратата ми. Той е във всяко дърво и храст, във всеки…
Амата го прекъсна с махване на ръка. Беше спряла насред пътеката, вдигнала ръце на хълбоците си, и го оглеждаше като господарка, която се колебае дали да си купи роб.
— Както вече казах, голям си особняк… при това си склонен да станеш и голям приказливец. Не съм убедена, че отшелничеството е твоето призвание. Може би е трябвало да се присъединиш към братята проповедници на свети Доминик вместо към миноритите.
Устата на Конрад увисна, той се сепна по средата на приказката си. Защо ли му е да хвърля бисерите си на тази млада свиня? Повечето учени мъже не биха си дали труда да дават акъл на жена — камо ли пък на монахиня.
Стигнаха до урва, където пътеката свършваше и пред тях се спускаше отвесна стена. В далечината долу зеленееше морава, през която лъкатушеше тънка ивица. Въпреки опърничавия нрав на Амата при тази гледка Конрад не можа да се въздържи да не й подметне поучително:
4
Цистерциански абат (ок.1132-1202), писал в областта на апокалиптиката и осъден от католическата църква. — Бел.прев.