— Пръстенът на поста, който заемате. Картата към ковчега е гравирана на лицевата му страна.
В първия миг Джироламо се стресна. Устните му леко се разтвориха, после пак се прилепиха една до друга. Притисна пръстена до устата си, въздъхна и извърна глава. Конрад го последва до газената лампа, където Джироламо поднесе лапис лазули към светлината. Камъкът заблестя, по-гладък и полиран от плочките под краката им.
— Когато го получих, беше доста надраскан. Епископ Илуминато предложи да го дадат да бъде полиран. — Генерал-министърът се усмихна накриво. — Ревностното му желание да направи това като че ли потвърждава теорията ти.
— Естествено, че би направил подобно нещо! Иска да занесе тайната със себе си в гроба! — отвърна Конрад. — Но същото изображение е издялано и тук, на самия олтарен камък. Веднъж го открих съвсем случайно.
Поведе Джироламо покрай олтара към ъгъла, обозначен със същия знак. Повдигна покривалото на олтара и пак прокара пръсти през улеите на двойната арка, по клечестата фигура с концентричните кръгове на раменете — кръговете, които той вече разбираше, че представляват главата и ореола на светеца. А по-големият кръг, в който бе вписана фигурата — нима би могъл да представлява друго освен неговия ковчег?
Джироламо се ококори в сумрака.
— Върху пръстена беше изобразен същият символ.
— Според мен двете дъги над фигурата представляват нишите при централните олтари на горната и долната черква — обясни Конрад. — В тях се съдържа светая светих, осветеното тяло на нашия Бог, както библейският кивот е съхранявал скрижалите, дадени на Мойсей. Тази фигура с ореола в криптата под долната арка е свети Франциск. В момента стоим върху гробницата му.
Джироламо загриза нокътя си, но не изглеждаше убеден.
— Може и така да е. Но ще са ми нужни по-сериозни доказателства от твоето свободно тълкувание на символа, преди да разпоредя да разрушат олтара и да започнат да копаят.
— Но вие сте длъжен да направите нещо — проплака отчаяно Конрад. — Бихте могъл да принудите Илуминато да признае истината. Трябва да възстановим вярата в житията. — Гръдта му бе пристегната от клещите на съмненията и самосъжалението. Нима последните три години от живота му бяха пропилени напразно? Нима бе пожертвал своето спокойствие, младежките си години и половината от зрението си напразно?
— Изобщо не съм убеден, че се налага, брате — отвърна Джироламо. — Нито пък, че епископ Илуминато ще подкрепи твоята версия. — Той пак сключи ръце зад гърба си и закрачи бавно пред олтара, взрян в плочите и в основата, сякаш ги виждаше за пръв път.
— Ето какво бих искал от теб, брат Конрад — рече накрая, щом се върна в изходна позиция. — Не споменавай пред никого за откритията си, поне до Празника на светата стигма след две седмици. Тогава се чества петдесетгодишнината от датата, на която свети Франциск е получил стигмата. В Асизи ще се събере целият християнски свят — включително и папа Григорий, стига здравето му да позволява. Планираме това събитие от месеци и не искаме усложнения в последния момент. Можеш ли да ми обещаеш поне това? Или да те принудя да запазиш мълчание за тези две седмици?
— А защо не ме принудиш да замлъкна навеки, както постъпи Елиас с брат Лео?
Джироламо стисна Конрад за рамото и отсече:
— Защото, честно казано, съм склонен да ти вярвам; защото знам какво си преживял в търсене на Леовата истина; и най-вече защото предпочитам, ако ще мълчиш, да е по твоя воля.
Две седмици. Дали генерал-мипистърът наистина го мисли? Или е просто временна мярка, преди Джироламо да го накара да замълчи навеки?
Пристъпи от крак на крак; не му се искаше да засяга въпроси, касаещи личното му пространство и душевна нагласа. Но ситуацията го налагаше.
— Получих видение на брат Лео — изрече на пресекулки. — Беше в нощта, когато получих съобщението от него. Повтори написаното в писмото — заръча ми да открия истината за житията. Но не ми се яви сам. С него беше и свети Франциск, който сякаш бе дошъл да прибави и своя авторитет към настоятелната молба на Лео.
— И какво ти каза?
Конрад сведе глава.
— Нищо. Не пророни нито дума, просто бях изпълнен с прилив на неописуема любов към него.
— И именно там вероятно ще откриеш корените на мъчението си. Защото Господ наказва когото обича.47 Във всеки случай имаш думата ми, че ще говорим още по въпроса след тържеството.
— Тук ли?
— Ако предпочиташ тук, а може и в кабинета ми. Не съм тиранин. Нито ще ти изтръгна езика, нито ще унищожа и здравото ти око, ако продължаваш да вярваш в онова, което си избрал. Но тези две седмици са ми важни. Какво ще кажеш? Можеш ли да ми отделиш това време?