Конрад скръсти ръце и се поклони пред по-високопоставения от него монах.
— Насила — не. Но от уважение към вашата личност — да. Разбрахме се, можете да разчитате на тези две седмици.
Посочи олтара със златната му ниша, сведе глава към безценните тленни останки, за които вече знаеше, че са заровени под краката му, и закуцука обратно към сенките на нефа.
Лютивата миризма на пушек от изгоряло дърво се беше настанила трайно в алеята пред дома на Амата — мирис на зимно утро, а не на следобед в началото на септември, каза си Конрад. Когато маестро Роберто му отвори вратата, отчаяният поглед на иконома му подсказа, че в негово отсъствие се е случило нещо ужасно. Вместо да остави лошите новини за господарката си, Роберто поведе монаха направо към двора и му показа останките от лоджията. Междувременно към двамата мъже при чешмата се приближи Пио, който беше тръгнал да търси Амата.
Загубил ума и дума, Конрад поклати глава пред овъгления силует на едно от писалищата, който стърчеше от руините. Едва впоследствие усети присъствието на жената край себе си. Боеше се да попита направо, особено след като генерал-министърът осуети плановете му по отношение на другата задача, поставена му от Лео.
— Не намерихме нито следа от свитъка — пророни Амата.
Защото Господ наказва когото обича, повтори си Конрад.
— Как се случи?
— Якопоне приписа случилото се на ангел — отвърна тя, отпуснала рамене.
— Само ученик на падналия ангел, Луцифер, би причинил подобно унищожение.
— Якопоне каза angelus Domini. Но знаеш колко трескаво може да тече мисълта му.
— Нека поговоря с него.
— Той си замина, брате — намеси се Роберто. — Изгуби се със северния вятър. Пак изпадна в предишното си състояние.
— Ами брат Салимбене и брат Дзеферино?
Амата поклати глава.
— Изчезнаха по време на пожара. Макар че точно по време на избухването на пожара Пио е забелязал брат Салимбене да тича по стълбите към лоджията.
Конрад подръпна брадата си, опитвайки се да очертае мислено цялата ситуация. Трътлестият хроникьор не беше от хората, склонни да излагат на опасност собствената си персона, най-малкото да „тичат“ накъдето и да било. Вероятно просто търсеше сламка, за която да се залови.
— Салимбене не би избягал, ако е имало някакъв шанс да се запази хрониката на Лео — заключи монахът. За такъв ръкопис вероятно би рискувал живота си. А дори е възможно да е готов да го открадне, за да попълни пропуските в историята на ордена. — Подозирам, че може да го е взел със себе си и да е избягал — продължи той. Стисна ръка в юмрук и го удари няколко пъти в другата си ръка, докато размисли. — А съм склонен да мисля, че е възможно да е предизвикал пожара само и само да се добере до ръкописа.
— В известен смисъл се надявам да си прав — рече Амата. — Поне ще знаем, че ръкописът не е унищожен.
— Най-вероятно се съхранява в някой от шкафовете на брат Лодовико. Орденът е твърде обвързан с миналото си, за да унищожи всяка следа от ръкописа на Лео. — Присви очи към обгорената стена на доскорошния скрипториум на Амата. — Не е дошло времето. Когато настъпи подходящият момент, нашият Бог ще ни каже къде е ръкописът.
Собствените му думи го накараха да се сепне. Улови се да се пита дали същото не се отнася и за проказата на Франциск. Може би не му е дошло още времето, определено от Бога, за да бъде оповестено откритието му. Може би Джироламо го бе помолил за отсрочка именно поради тази причина, давайки му следващите две седмици, за да осмисли точно това. Единственото безусловно нещо в този ден явно бе несигурността и тя караше стомаха му да се свива на топка, все едно бе ял несмилаема каша.
— Има и други новини — продължи предпазливо Амата и Конрад видя по изражението на лицето й, че този път новините са добри.
— Твоят търговец те е посетил — усмихна се той.
— Дори още по-добре. Записахме имената си за брак в църквата преди две недели. Искаме ти да ни венчаеш, понеже ти си този, който ни събра.
Конрад преброи на пръсти.
— Имената ви трябва да бъдат записани още два пъти. За последно се пада в неделята преди…
— Преди празника на светата стигма в чест на чичото на Орфео — довърши Амата. — Вече се сетихме. Според Орфео това е чудно знамение за нашата сватба — че венчавката ни ще съвпадне с празника на най-изтъкнатия представител на неговия род. Каза още, че така ще можем да си мислим, че цялата украса и тържественост са посветени само на нас. И свети Франциск със сигурност ще благослови дома ни с много деца.
Конрад вече не се усмихваше, но не сподели с нея резервите си. Първото изпитание за даденото обещание пред новия генерал-министър. Само кимна.