— Трябва да стане в деня преди празника на светата стигма.
Увлечена от собственото си въодушевление, Амата пропусна да забележи промяната в изражението му.
— Бог да те благослови, Конрад. Значи всичко е решено. — Обърна се към иконома си, цяла сияеща. — Маестро Роберто, чу кога планираме да се състои венчавката. Незабавно изпрати куриер до чичо Гуидо в Колдимецо. Остава още да купя panni franceschi за роклята ми. Нямаме никакво време. — Стисна Роберто за лакътя и едва ли не го извлече от двора, като се провикна през рамо: — Надявам се на празненството да те изненадам с нещо, Конрад.
Монахът разпери въпросително ръце, но тя само се засмя.
— Ако ти кажа сега, няма да е никаква изненада — извика тя, преди да се скрие от погледа му.
Щом остана сам, Конрад отиде при купчината руини. Наведе се и измъкна обгорено парче пергамент от овча кожа от купчината. Покрит в сажди, текстът се четеше трудно, но разпозна почерка на Якопоне и въпреки всичко го сгъна и го пъхна в робата си. Също като Амата, и той се надяваше, че хрониката е запазена непокътната, пък макар и завинаги недостъпна за него, в „Сакро Конвенто“. Иначе това парче пергамент би било единственото оцеляло свидетелство от петте десетилетия възмущение на Лео.
XLIII
Последните дни преди сватбата и дори тържествеността на самата церемония преминаха като в мъгла за Амата. Настроението на факелното шествие, което изпращаше младоженците до мястото на тържеството им, се промени веднага щом тъмният портик и неприветливата камбана останаха зад гърба им. Брат Конрад се извини и се оттегли с обяснението, че смята да прекара нощта извън града, в Портиункола.
— На празненството ви ще съм безполезен като трето колело на двуколка — рече той на Амата. Почувствал се освободен от присъствието на свещеника, един от гостите подхвана песен, посветена на древноримския бог на брака, като прибави и напеви към Венера и херувима: „Щом стрелата на Купидон те устрели…“ Настаниха се отново в голямата зала в дома на Амата и Орфео и виното потече като из ведро. Чичо Гуидо явно бе докарал цялата си изба от Колдимецо. Смесиха се прислуга и каруцари, търговци и благородници и благопожеланията бързо прехвърлиха границите на езическото и станаха откровено цинични. Наслаждавайки се на картината — двойки, които танцуваха, прегръщаха се по пейките, шептяха си и пламваха свенливо, — Амата сподели с Орфео предположението си, че до края на вечерта ще бъдат отправени още няколко предложения за женитба, и изрази надеждата си, че когато съмне и главите отрезвеят, предложенията няма да бъдат оттеглени.
Една от двойките се опита да се измъкне, но не остана незабелязана. Младежът и девойката подириха усамотение в една от стаите на втория етаж, нищо че заради пожара до там се стигаше само по дървена стълба. Жената се беше вкопчила в горната част на стълбата, докато долу група пияни мъже се опитваха да откъснат другаря си от степенките и той беше болезнено разпнат между рая и отвъдното. Най-сетне успя да издрапа до лелеяната стая и гостите нададоха радостни възгласи, докато той издърпваше стълбата от лапите им и я качваше горе при себе си. През това време Орфео прошепна на Амата, че им се удава прекрасна възможност да се измъкнат незабелязано.
Беше необичайно зноен ден за средата на септември и балдахинът на леглото им не помръдваше. Амата с удоволствие забеляза, че тази нощ голите им тела няма да се нуждаят от завивки. Оранжевите пламъци на единствения свещник предоставяха точно колкото трябва светлина за любовници — бе достатъчно сумрачно, за да се прикрие всеки свян, но и достатъчно осветено, за да се види меката заобленост на женското тяло или релефът на мускулестото мъжко рамо. Отвън в стаята проникваше аромат на орлови нокти.
Тя освободи златната връв, която пристягаше на кръста дългата й доземи бяла роба и свали венеца от косите си. Орфео я изпиваше с очи, в ръката си продължаваше да стиска чаша с вино, тя разтърси черните си къдри и изсули робата си през главата. Още не я беше свалила, когато рече с възможно най-небрежния тон, който успя да си докара:
— Помниш ли, любими, старозаветната история за младоженците, които прекарали в молитва първите си три нощи? Може би и ние…
Съжали, задето побърза да го каже, преди да се е съблякла напълно, понеже така пропусна да види изражението на лицето му. Но поне го чу как се задави с виното и на стената, където изплю глътката си, се появи безформено петно. Орфео й се закани с пръст, но не каза нищо, явно от страх да не се задави пак. Тя се усмихна през рамо и повдигна гостоприемно задните си части, докато се пъхаше под балдахина.