Той свали ботушите и колана си и я последва, без да сваля пъстрата си сватбена туника.
— Защо не се съблечеш, Орфео?
Тъмните му очи блестяха в мрака.
— Ще се наложи да си спечелиш тази туника като жената на вожда на номадите.
Тя се пошегува с него и сега той възнамеряваше да я накара да чака. Прокара пръст под гърдите й и нагоре към едно от зърната.
— Чувала ли си историята за шегаджията Карим?
— О, любими, не му е сега времето да си разказваме истории.
— Ще ти хареса, обещавам. Ще подчертавам всяко изречение с целувка… или друго удоволствие.
Той бавно укроти пожара в нея, докато разказваше как един султан наградил Карим за находчивостта му с роба с цветовете на дъгата. Жената на вожда на номадите мярнала Карим в далечината, облечен с красивата роба, и си казала, че трябва да я притежава.
— Внимавай — предупредила я помощничката й. — Карим не е толкова глупав, на колкото се прави. — Но алчната жена само се изсмяла и поканила глупака в шатрата си. След като хапнал и пийнал, Карим рекъл, че е готов да се раздели с робата си само ако се любят, понеже женската красота събудила у него други желания.
Тук вече цялото тяло на Амата пламтеше от страст, отприщена от любовната роса, която пръскаше през портите на Астарта. Още преди Орфео да проникне в нея, цялото й тяло трептеше от възбуда. Той не пророни дума цяла вечност — сладострастна, благословена вечност; чак докато същността й не изригна неудържимо и той нежно и внимателно успокои задъханото й, треперещо тяло.
— Хайде, свали проклетата туника! — успя да пророни тя.
— Точно това казала и жената на номада на Карим. Но не, отвърнал шегаджията, този път беше за теб, понеже те обичам повече от всяка жена в живота си. А сега за робата.
Той се въздигна пред нея непоклатим, както бе започнал. Докато Амата издаваше откъслечни неволни стонове в неговия ритъм, Орфео започна да се движи все по-бързо и по-бързо, докато накрая се стовари отгоре й с продължителен вик. Амата го притисна силно до себе си, щастлива, че му е доставила толкова силно удоволствие.
— Робата? — рече тя.
— Този път беше за мен — отвърна задъхан Орфео. — Обещавам, че сега вече ще е за робата.
Невероятно, но той имаше сили за още. На сутринта трябва да го попита как го прави, понеже ограниченият й опит с мъжете й подсказваше, че е постигнал физически невъзможното. Сега обаче не искаше да го прекъсва, само извика настоятелно:
— Първо робата!
— Точно така казала и жената на номада. — Той се засмя и най-сетне свали дрехата през главата си, подпомаган от трескавите й движения, и я захвърли извън балдахина.
Гърдите, раменете и гърбът му бяха толкова широки, че Амата едва го обгръщаше. Трябва да задължават мъжете да прекарват по пет години зад веслата, каза си тя, преди вълните на блаженството да я залеят с нова сила, прониквайки във всяко кътче на тялото й, докато Орфео удължаваше насладата й до неимоверни висини.
— Заедно с мен, свърши заедно с мен — примоли му се тя.
— И това ще стане — отвърна той тихо, — но засега насладата ми е в това, да те даря с наслада.
Тя му се отдаде напълно, потъна, изплава, извиси се, докато накрая имаше чувството, че е достигнала до пределите на сладостната болка. Дишането на Орфео стана по-дълбоко, той зяпна да си поеме въздух, простена така, все едно самият той трябва да прекрачи отвъд, и този път двамата се стовариха омаломощени едновременно.
Дълго лежаха безмълвни и по време на сладостната почивка Амата нежно притисна ръце в корема си, убедена, че моментът на взаимното им изпразване я е дарил по чудодеен начин с нов живот в утробата — засега това щеше да си остане нейната тайна, дордето не се убеди със сигурност, че е права. Най-сетне Орфео се надигна на лакти и заглади назад няколко потни кичура от челото й, усмихвайки й се. Този жест на нежност я изпълни с не по-малко наслада, отколкото физическото им съприкосновение преди малко.
Щом успя да успокои дишането си, Амата се засмя и в гласа й прозвучаха победни нотки:
— Туниката е моя!
— И ти подценяваш Карим — рече той кротко. Завъртя се и седна на ръба на дюшека, като дръпна балдахина встрани. „Днес е горещо. Жаден съм“, рекъл Карим на жената, след като тя разменила туниката му за една от старите роби на мъжа си. — Орфео стана и взе чашата си. — Той взел купата вода, която тя му предложила, и седнал отвън на земята, за да се напие. В далечината Карим разпознал съпруга й да язди към шатрата, но преди онзи да пристигне…
Чашата се изсули от ръката на Орфео и изтрополи по плочките.