— Татко! Това си ти! Търсихме те навсякъде!
XLIV
Публичното празнуване на стигмата продължи до късния следобед и Конрад трябваше да изчака до вечерня, за да получи аудиенция. Когато влезе в горната черква, където Джироламо се съгласи да се срещнат, вместо генерал-министъра монахът завари висок мъж с бяло расо и шапчица на темето. Гледаше през прозореца, сключил ръце на гърба си. Тънките му пръсти бяха окичени с пръстени, символи на високия пост, който заемаше. Духовникът се обърна бавно. Бледата му кожа бе изопната като пергамент върху изпъкналите му скули. Под очите му, прихлупени под тежки клепачи, висяха бледоморави торбички. Конрад изпита неудобство от погледа му.
— Добре дошъл, брате — рече духовникът с тържественост, която балансираше свистенето на дробовете му. — Твоят генерал-министър удовлетвори желанието ни да се срещнем с монаха, чието любопитство го е вкарало в затвора. Високата оценка на Орфео ди Бернардоне за теб изостри любопитството ни.
Конрад се свлече на колене на каменния под и сведе глава.
— Дължа на Ваше светейшество живота си. — Остана в тази смирена поза, докато усети лекото докосване на ръце върху главата си и чу как папата изрече благословия на латински. Григорий го хвана за раменете и го подтикна да стане.
— Брат Джироламо не може да дойде. Подготвя се за пътуване с дожа, който утре се връща във Венеция. — Папата посочи на монаха един празен стол и се настани срещу него. — Как да ти кажа — подхвана Григорий, — нуждаем се от неговото първенство дори повече, отколкото се нуждае от него вашият орден. Помолихме го да се върне в Константинопол, за да доведе докрай безбройните останали подробности около обединението на църквата.
Конрад се запита какво точно е разказал Джироламо на папата за него. Дали генерал-министърът, в замяна на това, че се е съгласил да приеме мисия да замине на Изток, не се е свързал с най-висшия представител на църквата, за да му попречи да разкрие истината за проказата на свети Франциск?
— Унията на нашата църква е Божия благословия — продължи Григорий, — особено унията между братя. Брат Джироламо сподели с нас своя план да те използва като посредник, който да излекува язвите на собствения ти орден — естествено, след като самият ти бъдеш изцелен. Тежка и мащабна задача. Сега, когато го спечелихме на своя страна, той ще трябва да разчита повече, отколкото си е представял, на братя като теб. Лично аз смятам, пък и по отношение на църквата, че сме големи късметлии, задето успяхме да те освободим.
Папата се взря съсредоточено в лицето му, но Конрад съзнателно се опитваше да не показва никакви емоции. Още не се бе възстановил от първоначалната си изненада. Освен това искаше да запази реакцията си за накрая, когато чуе окончателното предложение на Григорий.
— Брат Джироламо изпитва силни симпатии към братята ти спиритуали. Израсъл е в Асколи, сред блатата, където се крият те. Но при все това той осъзнава, че умерените, практично настроени братя са по-подходящи да изпълняват плана на свети Франциск за реформиране на църквата — да сриват бариерите между свещеничеството и народа, — отколкото по-ревностните членове на ордена. Според мен орденът ви трябва да акцентира по-малко на бедността и повече на простотата, по-малко на аскетизма и повече на суровостта. Разграничението е тънко, но така много повече вярващи ще се почувстват уютно, няма да са само малцината ти приятели, придържащи се към строгите аскетични практики. — Папата вдигна ръка към робата на Конрад. — В този смисъл предпочитаме да срещнем монах, облечен в дреха от хубав, плътен материал, която ще му служи дълги години и няма да му позволява да се разсейва в смразяващия студ на базиликата, отколкото да носи дрипи. Надяваме се, след известен период на размисъл, да стигнеш до същите изводи.
Григорий стана и се отправи към прозореца, заставайки с гръб към Конрад. Конрад поглади закърпения ръкав на расото си. Вече бе спорил по този въпрос с Дона Джакома и усети как кръвта стопля бузите му.
— Брат Джироламо ни уведоми, че си доволен от работата си в болницата за прокажени — продължи Григорий, — но според нас Бог те е предвидил за по-големи задачи. Предложихме на твоя генерал-министър да си отдъхнеш известно време в манастира на Монте ла Верна, където да се отдадеш на размисъл за по-висшите цели, управлявали живота на свети Франциск, мисията му в църквата като цяло, за всички вярващи.
О, значи така смятат да ми затворят устата.
— Защо точно на Монте ла Верна? — попита той, уж без да подозира отговора, но съзнаваше, че единствената причина би могла да се крие във факта, че именно там Франциск бе получил раните си. Григорий и Джироламо му се подиграваха. — Нима истината не остава една и съща и неизменна навсякъде? — попита той, вече убеден, че папата е наясно каква истина има предвид. Папата изопна гръб.