— Мога само да те посъветвам нещо, Аматина — рече той. — Намери на сир Якопоне някаква писмена работа — било то като твой нотариус, или да записва стихотворения, да преписва… каквото и да е. Той притежава изострената чувствителност на творец. За изтерзани души като него писането е най-доброто спасение, пък било то и само с пречистващо действие. Може да опита да поживее в манастира ни в Тоди. Там го познават и е бил високоуважаван, преди безумната тъга да превземе духа му.
Конрад забеляза, че отговорът му разочарова Амата, но папата вече бе казал своята дума, пък и собственият му дух имаше нужда от обгрижване. Всичките тези хора, които го обичаха, щяха да му липсват, но знаеше, че трябва да ги напусне. Пак стоеше на кръстопът, пред поредната неизбежна смяна на посоката. Докато сърбаше чорбата си, Конрад пак се замисли за Розана, която бе напускал вече два пъти — веднъж, когато отиде в манастир и получи новината за сватбата й, и втори път, когато напусна отшелническата си килия, за да се върне в Асизи. Е, сега явно се налагаше да я изостави за трети път, вероятно завинаги.
Тази вечер супата му се видя без вкус и мирис, изобщо не обръщаше внимание на глъчката около себе си. Сетивата му бяха потънали в непрогледен мрак и подтикваха душата му да ги последва, при това незабавно. Перифразира наум стих от известно стихотворение: „Сбогувах се с приятелите си и влязох в есента на Ла Верна.“ Когато започнаха да раздигат масите, той почти не бе докоснал храната си.
Амата остана до него, докато сътрапезниците й отидоха да си донесат сламениците.
— Конрад? — рече тихо тя. — Ако не ти се яде, можем да посетим Розана още сега. Но преди да й пожелаем лека нощ, обещай ми, че няма да се измъкнеш на сутринта като миналия път, когато замина за болницата.
— Обещавам ти, Аматина. — Замълча, после додаде: — Надявам се един ден Бог отново да насочи стъпките ми насам, но засега не виждам по-далеч от Ла Верна.
Улови се, че търси думите, които знае, че е длъжен да изрече.
— Всички вие ужасно ще ми липсвате, но раздялата ще е по-лесна, като знам, че най-сетне живееш в мир, както се надяваше Джакомина, както искахме всички ние. — Но вътрешно усещаше, че няма да е толкова лесно, колкото го представяше пред нея. Сбогуването с Амата май щеше да се окаже толкова мъчително, колкото и другата раздяла, която го очакваше.
Не се дръпна, когато тя го хвана за ръката и го поведе към стаята, където някога бе изучавал ръкописите. Когато той се поколеба пред вратата, тя му прошепна:
— Орфео ме чака. — И дискретно се върна в залата. Огънят, запален в ъгъяа, пушеше и се процеждаше през каменния комин към тавана, точно както си спомняше той, но жената, която лежеше на сламеник на пода, дишаше без усилие. Клепачите й потрепнаха, после се разшириха, щом забеляза привидението край вратата.
— Аз съм. Конрад — рече той.
Оранжевите отблясъци на огъня танцуваха по потното чело на жената.
— Какво са сторили с приятеля ми? Амата ме предупреди, че в затвора доста си се променил, но не съм очаквала…
Конрад коленичи край сламеника и постави ръка на устните й.
— Казано е, че Бог наказва тези, които обича, точно както децата се отнасят с любимите си играчки. Сигурно двамата с тебе сме много обичани, Розана. — Хвана я за ръката, без да се замисли, все едно отново бяха десетгодишни деца, дори се изненада колко естествено му дойде всичко. — Амата каза, че си ме чакала.
Тя извърна глава и проследи дима с поглед.
— Исках да се помолиш за избавлението на душата ми и за закрилата на съпруга и децата ми, когато си отида. Знам, че с мене е свършено, Конрад. — Едва почувства лекото присвиване на пръстите й върху дланта му. — Също така бих искала да се изповядам.
Конрад пусна ръката й и застана изправен. Розана се засмя тихичко в сумрака.
— Не, не. Нямах предвид чак толкова официално. Вече се изповядах на свещеника в Анкона, преди да тръгна, знаейки, че пътуването може да ми дойде твърде много. На теб искам да се изповядам като приятел на приятел. Моля те, хвани ме за ръката.
Той го направи, този път по-смутен.
— През всичките години съвместен живот със сир Куинто — продължи Розана — бях влюбена в другиго. Шокиран ли си?
Конрад внезапно забрави да диша. Ако не беше крехкото й състояние, щеше веднага да пусне ръката й. Макар да бе нарекла това пречистване на душата си неофициално, той се държеше като пастор.
— В плътския смисъл на думата ли го обичаше? — попита той, изпитвайки ужас от отговора й, още докато задаваше въпроса.
Розана пак се засмя, но едва.